Еутиреоидна струма

Лечение на еутиреоидната струма

А) Консервативно

1. Заместително лечение с щитовидни хормони:

Индикации: Дифузна струма при по-млади пациенти без автономен процес. Приемът на щитовидни хормони намалява усилената продукция на ТТХ, която се дължи на компенсаторната хиперплазия. В последствие струмата намалява (с около 30% от изходната големина). Включват се L-T4 (L-Thyroxin) като се има предвид задължителното монодейодиране на Т4 в ТЗ: Организмът сам синтезира необходимото количество ТЗ (предпоставка за това е наличието на нормална чернодробна функция). Препарати: например L-Thyroxin, Euthyrox;  Дозиране: Постепенно дозиране: първоначално 50 микрограмаТ4/ден; за период от 1 - 2 седмици дозата се увеличава на 75 и накрая на 100 микрограма L-Т4/ден = оптимално дозиране за 75% от пациентите.

Необходими са редовни контролни прегледи:

- Индивидуалната доза се определя посредством базалното ниво на ТТХ (или ТРХ-теста) и контролирането на щитовидните хормони. Стремежът е базалният ТТХ да спадне до 0,1 mU/l (или да е отрицателен ТРХ-тестът) при нормални стойности на FT4 (или еутиреоидизъм).

- Измерване на обиколката на шията, палпация, измерване на теглото и оценка на състоянието на пациента. При твърде висока доза Т4 се явяват хипертиреоидни симптоми (или настъпва hyperthyreosis factitia). При твърде ниска доза се развива "резистентна на лечение" струма и се губи време. 1 - 2 години след успешното лечение с L-T4 се поставя въпросът за: профилактика на рецидивите - две са възможните решения:

• По-нататъшно лечение с L-T4
• Заменяне на L-T4 с йод;

Странични действия на лечението с L-T4:

- Hyperthyreosis facticia при високи дози

- Лекарствени взаимодействия с други медикаменти:

• L-T4 отслабва действието на инсулина
• L-T4 потенцира действието на антикоагулантите

Контраиндикации на лечението с L-T4 

Пресен инфаркт на ииокарда, стенокардия, остър миокардит, недостатъчност на надбъбречните жлези (нелекувана). При автономна струма ритъмните нарушения и сьрдечната недостатъчност трябва да бъдат коригирани преди да започне заместителното лечение. Важно!: Бременни с еутиреоидна струма се лекуват най-успешно с йодид и L-T4 (L-T4 не преминава през плацентата). Това е едновременно и най-добрата профилактика на йоднедоимъчната струма при новороденото. Йодният дефицит на майката = йоден дефицит на плода!

2. Лечение с йодид:

- Алтернатива на заместителното лечение с L-T4

- Като комбинирано лечение с L-T4

Индикации: Дифузна струма при по-млади пациенти без автономен процес.

Противопоказания: Автономност на щитовидната жлеза с евентуално хипертиреоидизъм, алергия към йода. Тъй като при по-възрастните пациенти, които имат струма с дълга давност, дялът на автономните участъци нараства, при тях опасността от хипертиреоидизъм при лечение с йодиди нараства!

Дозиране: За лечение на струмата: 200 mg/ден. За профилактика на струмата: 100 mg/ден

Б) Оперативно лечение

Индикации: Големи възловидни струми, особено при притискане на шийните органи; студени възли (при най-малкото съмнение за злокачествен процес), автономни струми

Усложнения при оперативно лечение

• Пареза на рекуренса (1 - 2%, отчасти преходна)
• Паратиреопривна тетания (днес е рядкост)

Заместителното лечение и профилактиката на рецидивите с L-T4 продължават за цял живот.

В) Лечение с радиойод

Намаляване на размерите на жлезата може да се сравни с това при консервативно лечение - с около 30% от изходния обем.

Индикации: Рецидивиращи струми, повишен оперативен риск, при отказ от операция, струми в напреднала възраст, многоогнищен автономен процес на щитовидната жлеза

Противопоказания: Деца и подрастващи, бременност, съмнение за злокачествено заболяване. При внимателно дозиране, например като късна последица хипотиреоидизмът се наблюдава в по-малко от 10% от случаите. Такива болни могат да бъдат лекувани със заместителни дози.