Хипергликемични хиперосмоларни състояния (ХХС)

Клинична картина и диференциална диагноза

Типично, пациентите с ХХС са с анамнестични данни за захарен диабет 2 тип, хронични системни заболявания, слабост и промени в съзнанието. Метаболитните промени настъпват бавно (за дни и седмици). Физикалното изследване установява белези за дехидратация, ортостатични промени във виталните белези, сухи кожа и лигавици, осмотична диуреза. Промените в менталния статус варират от объркване през сънливост, летаргия до кома.  Липсват ацидотично дишане и дъх на ацетон. Възможна е проява на фокален неврологичен дефицит и възниване на гърчове.

Лабораторното изследване показва наличие на хипергликемия – обикновено над 30 mmol/L, лека ацидемия с pH около и над 7.3, и HCO₃ > 15 mmol/L, серумен осмоларитет > 315 (обикновено около 350), хипокалиемия, преренална азотемия и липсваща кетоза. Метаболитната ацидоза може да бъде налице при тежка дехидратация с хиповолемия (лактат ацидоза/азотемия).

Диференциалната диагноза на ХХС и ДКА се основава главно на лабораторните изследвания. Течностният дефицит при пациенти с ХХС се оценя приблизително на 150 ml/kg телесно тегло. Тези болни се нуждаят от по-агресивна течностна ресусцитация и по-внимателно приложение на инсулинотерапия, в сравнение с пациентите с ДКА, поради повишената им чувствителност към инсулин. Това налага по- често мониториране на серумните глюкозни нива, дори и при незапочната инсулинотерапия.

Заместването на калиевия дефицит става по подобие на терапията при ДКА, но само при наличие на ефективна бъбречна функция. За първите 12 часа трябва да бъде заместен не повече от половината от оценения течностен дефицит. Избор на разтвор за течностна ресусцитация при пациенти с ХХС е физиологичен разтвор на натриев хлорид в доза 20 ml/kg първоначален болус. Инсулинотерапията стартира след първоначалната течностна ресусцитация в доза 0.1 Е/kg/h без приложение на начален болус.

Често нивата на серумната глюкоза може да се нормализират единствено след добра течностна ресусцитация. При спадане на серумната глюкоза под 13 mmol/L се започва инфузия на 5 % глюкоза заедно с продължителна инсулинова инфузия. Доболничното и болнично поведението при ХХС не се различава съществено от това при ДКА, с изключение на описаните особености в терапията.