Черепно-мозъчна травма (ЧМТ)

Половината от всички летални случаи, свързани с травмата, са вследствие на тежък черепно - мозъчен травматизъм. Веднъж настъпила в момента на травматичния инцидент, първичната увреда върху мозъчния паренхим се последва от вторична увреда вследствие потенциално лечими фактори: интракраниална хеморагия, мозъчен оток, исхемия, хипоксия, хипотензия, анемия и повишено интракраниално налягане. Оптималното спешно третиране на черепно - мозъчната травма (ЧМТ) се състои основно в намаляване на степента на вторичната мозъчна увреда посредством превенция и терапия на изброените лечими фактори.

ЧМТ може да се класифицира като пенетрираща и непенетрираща. Пенетриращата ЧМТ се причинява от проектил или остри твърди (метални) фрагменти, или е следствие от тежка директна травма с фрактура на черепните кости и проникване на костен фрагмент в черепната кухина. Непенетриращата ЧМТ е следствие от директна травма (деформация) на мозъчния паренхим или на акцелерационни/децелерационни сили и ротационнна увреда. Тежкият черепно - мозъчен травматизъм често е компонент на политравмата, като в тези случаи определя основно клиничния изход от нея.

Промените в съзнанието са основен белег на ЧМТ. Установяването на механизма на увредата може да насочи към вероятната интракраниална патология. Промените в неврологичния статус трябва да се оценят в динамика на място на инцидента, повреме на транспорта, преди и след ресусцитационните мерки. Трябва да се определи продължителността на ступора и комата, както и това дали е имало светъл период преди влошаване на състоянието. При будни и кооперативни пациенти е необходимо определяне на наличието на ретроградна или антероградна амнезия. Винаги трябва да се търси преципитиращ момент за ЧМТ (захарен диабет, атеросклероза, сърдечно заболяване, гърчове, слепота, паркинсонизъм) с оглед повишената честота на падания от собствен ръст при пациенти в старческа възраст с придружаващи заболявания.