Малария

Малария - диагноза

• Да се мисли за това заболяване! (анамнестични данни за пътувания в чужбина при пациенти с температура!) Важно!: При всяко заболяване с температура по време и до 2 години след пътуване в тропическа страна трябва да се мисли за малария и незабавно да се проведат диагностични изследвания! Диагнозата трябва да бъде поставена още на същия ден!
• Микроскопско доказване на паразитите: за изключване на малария на всеки 6 часа в продължение на най-малко 24 часа трябва да бъдат изготвяни кръвни натривки и "дебела капка", които веднага да бъдат гледани от лекар. При отрицателна находка да се микроскопира достатъчно време (30 минути)! Разграничаването на различните паразити става по-добре на кръвна натривка, отколкото на "дебела капка". Последният способ представлява начин за концентриране на паразитите. При т.нар. "дебела капка" наличните малобройни плазмодии могат да бъдат концентрирани: една капка капилярна кръв се разбърква върху предметното стъкло с помощта на връхчето на друго предметно стъкло при извършването на кръгови движения в продължение на минути до получаване на петно с диаметър от 1 cm, при което кръвната натривка трябва да бъде толкова дебела, така че през предметното стъкло буквите от вестник все още да могат да бъдат четени. След 30 минути сушене на въздух се извършва оцветяване пo Giemsa, след което препаратът отново се суши и се микроскопира. Плазмодиите могат да бъдат доказани флуоресцетно-микроскопски и след оцветяването им с акридин-оранж и използване на УВ-светлина. При това еритроцитите се концентрират по QBC-способ (quantitative buffy-coat/количествена лакирана намазка). При М. tertiana и quartana броят на засегнатите еритроцити (паразитемия) се ограничава максимално на 2%; при М. tropica в екстремни случаи от PI. falciparum могат да бъдат засегнати всички еритроцити.
• Доказване на плазмодийни антитела (IFAT или индиректен имунофлоресцентен антигенен тест). Той не може да бъде прилаган за диагностициране на острия пристъп на заболяването, тъй като се позитивира едва 6 - 10 дни след неговото начало ( 2 -4 седмици по-късно титърът достига своя максимум). Тестът е подходящ за ретроспективно доказване на инапарентна инфекция, или за изследване степента на инфектираност сред населението.