Невроартропатия на Шарко (Charcot) (става на Charcot, артроза на Charcot, стъпало на Charcot, болест на Charcot, синдром на Charcot)

Класификация

Класификация на анатомичен принцип - L.J. Saunders и D. Mrdjencovich класифицират на анатомичен принцип артропатията в пет типа. Първият тип засяга предната част на стъпалото, т.е. интерфалангеалните стави, фалангите и метатарзофалангеалните стави. Вторият тип въвлича тарзометатарзалните стави. Третият тип обхваща навикуло-кунеиформната, тало-навикуларната и калканео-кубоидната става. Тало-круралната или глезенната става е четвъртият тип, а задният калканеус – петият. Най-чести са втори и трети тип стави на Charcot, респ. при 45% и 35% от случаите. Brodsky и Rouse разграничават три анатомични стави на Charcot – тип 1, 2, 3a, и 3b. Тип 1 включва средната част на стъпалото, докато тип 2 обхваща задната част. Тип 3а се отнася за глезена, а 3b е патологична фрактура на os calcis tubercle. Мултистепенна класификация на Schun има четири основни типа с по три подтипа (т.е. тип IA, IB и IC), основани на тежестта на изразеност. Тип I е видът Lisfranc (тарзометатарзалeн), който е и най-чест, докато тип II е навикуло-кунеиформният вид. Тип III е перинавикуларният вид, докато тип IV е трансверзалният тарзален вид става на Charcot. Тази класификация дава възможност за прогнозиране и оценка на продължителността на терапевтичния курс.