Нозокомиални придобити пневмонии (вътреболнични пневмонии)

Лечение на вътреболничните пневмонии

Началното лечение при нозокомиалните пневмонии трябва да бъде насочено към аеробните Грам - бактерии. При възрастни индивиди с подтисната имунна система, най-подходящо е да се започне с начално лечение с цефалоспорини от трето или четвърто поколение като цефотаксим, цефотиам, цефтазидим, съответно по 1 до 2 гр. венозно на 8 часа; цефоперазон, цефподоксим - 1 до 2 гр. венозно на 12 часа; цифром 2x1-2 гр. венозно.

Ако съществува съмнение за метицилин резистентна Staph. aureus инфекция, за първи избор е показан ванкомицин 4 х 500 мг (2 х 1 гр.) венозно, a като алтернатива тейкопланин, даптомицин, линезолид, стрептограмин.

Ако пациентът е с неутропения, за предпочитане е да се започне начално лечение с два антибиотика - един аминогликозид като гентамицин или тобрамицин 1-1.5 мг/кг венозно на 8 часа или амикацин 5 мг/кг венозно на 8 часа в съчетание с цефтазидим или с полусинтетичен широкоспектърен пеницилин като тикарцилин - 40 мг/кг венозно на 6 часа. Такава комбинация осигурява синергично действие срещу най-смъртоносната бактерия при този тип пациенти - Ps. aeruginosa.

При наличието на бъбречна недостатъчност се налага коригиране на дозировката на двата антибиотика. Белезите на обратното развитие на пневмотичния процес трябва да се обективизират с помощта на контролни рентгенографии. При неусложнените случаи в хода на първата седмица е показано извършването на рентгенови снимки през 3- до 5-дневен интервал и контролна торакална рентгенография един месец след изписването или след приключване курса на лечение.