Остра бъбречна недостатъчност

Лечение

1. Лечение на водещото до ОБН основно заболяване (например шок)

2. Внос на голямо количество фуроземид ( до 2 g/ден), с цел повишаване (отключване) на диурезата (но не и на гломерулния филтрат). Това е предпоставка за парентералния внос на калории и медикаменти. (Вместо фуроземмд може да се опита и вливане на 20%-ен манитол - в този случай обаче съществува опасност от свръховодняване!)

3. Балансиране на течностите и електролитите:

• При хиперкалиемия се прилагат изкуствени йонообменнм смоли и др.
• При метаболитна ацидоза в съответствие с отрицателния Base excess ce внася напр. натриево-бикарбонатен буфер.
• Внасянето на течности трябва да се съобразява със загубите:
  • Perspiratio insensibilis (приблизително 1 l/ден, при температура и повече, на 1 градус по Целзий над 37 градуса - допълнително по 200 - 300 ml повече)
  • Диуреза
  • Извънбъбречни загуби (повръщане, диарии, изпотяване, загуби през стомашна сонда, ранев секрет и др.) Внасянето на течност при анурия се изчислява като към извънбъбречните загуби се добавят 600 ml (приблизително 1 I Perspiratio insensibilis - 400 ml оксидационна вода и ендогенно освободена вода). Дневна загуба на тегло от 200 - 300 g (катаболизъм) съответства на изравнен баланс.

4. Хранене: достатъчно висок внос на калории (около 40 ксаl/кg)

5. При евент. даване на медикаменти (напр. антибиотици, сърдечни гликозиди) дозите трябва да бъдат съответно намалени. За осъществяването на оптимален котрол на лечението се определя концентрацията на лекарството в серума (лекарствено мониториране).

6. Диализно лечение: с т.нар. фуроземиден тест рано може да бъде преценено, дали е наложителна диализа: когато след вливането на 500 - 1000 mg фуроземид в 250 ml физиологичен 0,9%-ен разтвор за 1 час последващата диуреза не надхвърли 50 ml/h, може да се приеме, че се касае за нуждаеща се от диализно лечение ОБН.