Полиомиелит

Полиомиелитът представлява остро инфекциозно вирусно заболяване. Вирусът на полиомиелита има афинитет основно към мотоневроните в предните рога на гръбначния мозък и двигателните ядра на нервите в мозъчния ствол. Проявява се с асиметрични вяли мускулни парези и парализи.

Заболяването е познато от древността и преди въвеждането на масовите ваксинации предизвиква епидемии в целия свят. През 1952 г. Джонс Солк създава убита ваксина, а през 1954 г. Алберт Сабин изпробва жива ваксина за профилактика на заболяването. През 1959 г. у нас започва масова имунизация срещу полиомиелит. След това се наблюдават отделни случаи или малки взривове в отделни селища при неваксинирани деца. Сезонното разпределение е лято и ранна есен, предимно в месеците юли – септември. Най-често заболяват деца на възраст 1 – 5 години и след това заболяемостта рязко намалява. В страни с добра полиомиелитна ваксинационна програма синдром на остър полиомиелит се причинява най-често от други ентеровируси, като Coxsackie вирусните групи А и B u ECHO вирусите, и има най-често доброкачествен ход, като рядко води до сериозни паретични прояви.

Съществуват няколко начина на протичане на инфекцията:

• Развитие на имунитет без болестни симптоми.
• Заболяването протича като лека обща инфекция без неврологични симптоми (т.н. абортивен полиомиелит).
• Менингитна форма на заболяването. По време на епидемия обхваща около 75% от случаите. Проявява се с фебрилитет, общомозъчна симптоматика – главоболие и менингеални прояви с плеоцитоза в ликвора, но без парализи.
• Пълно развитие на болестта с периферни парализи, при около 10%.

Първите два типа обхващат 95 до 99% от инфектираните болни. Вторият тип протичане е най-важният за разпространението на вируса.

Инкубационният период е 1 до 3 седмици (рядко до 5 седмици).