Полиомиелит

Етиология

Вирусът на полиомиелита е един от най-малките РНК вируси от рода Enterovirus, семейство Picornaviridae. Изключително издръжлив във външната среда е – във вода се съхранява за около 100 дни, а в изпражнения – до 6 месеца. Издържа и на замразяване. Не се разрушава от действието на стомашните сокове. Разрушава се при нагряване до 50°C за около 30 минути. Бързо загива при кипене, под действието на ултравиолетови лъчи и при изсушаване.

Различават се три антигенни типа, а разболяването с един от тях не води до имунитет към останалите два.

1. Тип Брунхилд (на маймуната, от която е изолиран вирусът през 1936 г.)
2. Тип Лансинг (на града в САЩ, където е изолиран вирусът през 1938 г.)
3. Тип Леон (на детето, от което е изолиран вирусът през 1937 г. в Лос Анжелис)

Главният резервоар на инфекцията е храносмилателният тракт на човека (фекално-орален механизъм). Носоглътката също е резервоар на инфекцията, но по-рядко. Вирусът се размножава предимно във фаринкса и интестиналния тракт. Болният става заразен в последните 3 до 7 дни от инкубационния период и по време на катаралните прояви до появата на парализите. В последния етап контагиозността рязко спада. Болните отделят масивни количества вирус – в 1 грам фекалии се съдържат 10 млн. инфекциозни единици. Това определя високата активност на фекално-оралния механизъм на предаване. Вируси се отделят и с назо-фарингеалния секрет до 40-ия ден от началото на заболяването. Само при малка част от инфектираните болни вирусът навлиза в нервната система по вегетативните влакна, разпространявайки се надолу по осевите цилиндри в периферните нерви и в ЦНС. Възможно е разпространение чрез кръвта и лимфната система. Възприемчивостта е много висока, като достига до 86.8%, но процентът на контагиозност е твърде малък – едва 0.1 – 1%.