Рефлуксна болест и рефлукс-езофагит

Етиология

• Първична – нарушен механизъм на затваряне на долния сфинктер с неизвестна генеза (най-често).
• Вторична при известни причини – бременност (50% от бременните, особено често през последното тримесечие), състояние след оперативно лечение на ахалазията, пилорна стеноза, склеродермия и др.

Патогенеза

• Недостатъчност на антирефлуксната бариера (при инсуфициенция на долния езофагеален сфинктер). Долният сфинктер играе роля на бариера между различните налягания в хранопровода и стомаха. Налягането в хранопровода при покой нормално надвишава с 10 – 25 mm Hg това в стомаха. Само по време на преглъщане за момент се осъществява рефлекторно разхлабване на долния сфинктер. При рефлуксната болест манометрично могат да бъдат наблюдавани следните смущения:
  • неадекватно разхлабване на долния сфинктер извън акта на гълтане (най-често);
  • прекалено ниско налягане в долната част на хранопровода;
  • липса на бариера между зоните с различни налягания от двете страни на долния сфинктер.

  Повечето пациенти едновременно страдат и от аксиална хиатусна херния, която представлява благоприятстващ фактор. Само 10% от хората с аксиална херния развиват рефлуксна болест.

• Агресивно рефлуксно съдържимо. Увреждането на езофагеалната лигавица обикновено настъпва под действието на кисело рефлуксно съдържимо (HCI) и по-рядко вследствие алкален рефлукс (жлъчка) при състояния след гастректомия.
• Нарушено самоочистване (клирънс) на хранопровода
• Нарушено изпразване на стомаха