Скарлатина

Лечение при скарлатина

Болните се лекуват в домашни или болнични условия. По време на фебрилния период получават течна и кашава храна, a при поява на гломерулонефрит се назначава съответна щадяща диета. Лечението има две основни задачи:

• Отстраняване на възбудителя
• Профилактика па суперинфекцията

Най-ефикасното специфично лечение при скарлатината с пеницилинът. Чрез него се постига бързо и сигурно "очистване" на организма от стрептококите, с което се повлиява благоприятно клиничният ход на заболяването и се намалява вероятността от поява на усложнения и рецидиви. Намиращият се под пеницилинова защита болен е предпазен и срещу суперинфекция от кръстосана кокова инфекция. Най-често се прилага орален пеницилин  в дневна доза 1 200 000-2 400 000 UI в продължение на 8-10 дни. Специфичното лечение приключва с една инжекция (1 200 000 UI) пеницилин с пролонгирано действие. Препоръчва се специфично лечение с една-единствена инжекция - комбинация от бензатин-пеницилин и прокаин-пеницилин, приложена в началото на заболяването, с което се осигурява ефикасна пеницилинова концентрация в кръвта поне за 10-14 дни. При свръхчувствителпост към пеницилин той се заменя с еритромицин. При тежки и токсични случаи може да се инжектира 10-20 ml имуноглобулин. При тези форми са показани и гликокортикостероиди. При септични процеси се увеличава дозата на пеницилина, а при съмнение за поява на вторична инфекция може да се прибави и широкоспектърен антибиотик. Към терапията на скарлатината се включват обичайните антипиретици, аналгетични и сърдечно-съдови средства, вит. С и др. Съществуват  и други схеми на лечение.