Скарлатина

Усложнения

Делят се на ранни и късни. Ранните се развиват през първите две седмици от заболяването и се приема, че са от токсично или септично естество. Късните усложнения възникват през третата седмица и по-късно и често са с алергична генеза. Когато усложненията са от страна на гърлото, може да се наблюдава angina necroticans. Могат да отпаднат част или дори целите тонзили (tonsillitis necroticans). Стрептококите могат да проникнат в средното ухо и да доведат до катарален или некротичен отит , по-късно - мастоидит, тромбоза на sinus transversus, гноен менингит, мозъчен абсцес и други. Едно от често срещаните усложнения, което не е загубило своето значение и досега, с острият гломерулонефрит. Развива се при около 1-5 % от болните. Най-често започва в края на третата седмица от началото на заболяването и се характеризира с триадата - хематурия хипертония и отоци. Продължава няколко седмици и има добра прогноза. Скарлатинният ревматоид се развива при 1-2 % от болните, по-често при тежки клинични форми , към 10-20 ден от началото на заболяването. Засягат се обикновено симетрично големите стави, които стават болезнени при движение. Зачервяване и оток липсват, Скарлатината като стрептококова инфекция при наличие  на съответната алергична пренастройка на организма може да играе роля на отключващ фактор за възникване на ревматична инфекция. В анамнезата на децата с ревматизъм често има данни за прекарана скарлатина. При деца с прекарана скарлатина c ревматоид (синовит) впоследствие се наблюдават прояви на истински ревматизъм по-често, отколкото при деца, преболедували скарлатина без засягане на ставите. Сърдечно-съдовите разстройства също представляват характерни изменения при скарлатина. Макар и по-рядко, при тежки клинични форми на заболяването се наблюдава токсичен миокардит, септичен ендо-, мио-, и перикардит.