СПИН (Синдром на придобитата имунна недостатъчност)

Диагноза

• Анамнеза - клинично протичане - доказване на причинителя/антителата.
• Серологично изследване за HIV:
  • Доказване на антитела, насочени срещу HIV-1 и HIV-2: преди провеждането на теста за HIV трябва да бъде получено съгласието на пациента. Предвид последствията, които положителните резултати от теста за доказване на HIV-антитела носят със себе си, реактивният (положителен) тест (например с помощта на ELISA) винаги трябва да бъде проверен чрез потвърдителен тест от същата кръвна група (например чрез Westernblot), за да могат да бъдат изключени рядко срещащите се фалшиво положителни резултати: например при автоимунни заболявания, бременност, други инфекциозни заболявания, след кръвопреливания и трансплантации. За да бъде изключена възможността за подменяне на взетите проби, допълнително трябва да бъде изследвана втора кръвна проба. Едва тогава лекарят трябва да съобщи на пациента получените положителни резултати.
  • Отрицателният тест изключва инфектирането с HIV c голяма вероятност единствено тогава, когато 6 месеца преди провеждането на изследването не е съществувала възможност за заразяване!
• Доказване на вируса (неговите съставни части): този метод не е рутинен и се използва в особени случаи:
  • Изолирането на HIV трае около шест месеца
  • р24-антиген: значение при контролиране хода на заболяването при болни
  • HIV-PHK (например посредством PCR): има значение за диагностициране на HIV-инфекцията при новородени от серопозитивни майки, при неясни находки на антитела и др.

Диференциална диагноза

• Имунна слабост с друга генеза
• Идиопатична CD-4-лимфоцитопения: много рядко срещан имунодефицитен синдром с брой на Т-хелперите (CD-4) < З00/mcl без доказване на инфекцията с HIV.