Вирусен хепатит А

Диагноза

Диагнозата обикновено се поставя въз основа на клиничния преглед и някои изследвания. Хепатит А-вирусната инфекция е трудно различима клинически от останалите типове на вирусен хепатит. Чернодробните трансаминази ALT и AST, чието завишаване е показателно за увреждане на чернодробния паренхим, не са специфични за хепатит А. Основният маркер на инфекцията, независимо от това дали е клинически проявена или не, е появата на антитела срещу HAV от класа IgM (anti-HAV IgM) в края на инкубационния период в преобладаващия брой случаи. Те достигат висока концентрация още през първите дни от заболяването и намаляват до пълното им изчезване не по-късно от 6 месеца от началото. Антителата от клас IgG (anti-HAV IgG), се откриват малко по-късно , като се задържат за много дълъг период от време. Появата им е индикатор за наличие на хуморален имунитет, придобит както след инфекция с HAV, така и след ваксинация. Директният маркер за хепатит А-инфекцията е установяване на хепатит А-антиген (HAAg) във фекалии, като не намира широко приложение в диагностичната практика. Той се явява една до две седмици преди клиничната симптоматика, с излъчване до две седмици след острото начало. И трите маркера на HAV се откриват с най-широко използвания имуно-ензимен метод (ELISA). Изолацията на HAV в клетъчни култури, както и откриването на вирусната нуклеинова киселина с амплификационни методи практически не се използват в рутинната диагностична практика.

Маркери:

• изследването на урината показва повишен билирубин, на който се дължи тъмното ѝ оцветяване;
• повишените чернодробни ензими свидетелстват за чернодробно страдание, без да посочват причината за това;
• серологичните изследвания търсят специфични защитни белтъци в кръвта на болния (антитела), насочени срещу точно определен вирус; обикновено при съмнение за вирусен хепатит при иначе здрав човек се изследват антитела срещу вирусите на хепатит А, В и С.