Вирусен хепатит C

Диагноза

Диагнозата „остър вирусен хепатит С“ се поставя на базата на епидемиологични, клинични и биохимични данни за чернодробно възпаление (oбщ и директен билирубин, ALT, AST, ГГТ, АФ) и се потвърждава от вирусологични методи (HCV-RNA+, anti-HCV). Наличието на епидемиологични данни за интравенозна злоупотреба с наркотични вещества, безразборни хомо- и хетеросексуални полови контакти налагат задължително изследване за хепатит С, независимо дали има клинични оплаквания или само транзиторно увеличение на ALT. Случаите на остър посттрансфузионен хепатит с HCV-етиология рязко намаляха през последните години, но единични случаи има и въпросите, свързани с наличието на хемо- и плазмотрансфузии в последните 6 месеца от началото на оплакванията или на лабораторните отклонения, са задължителни. Хирургични манипулации (операции, инвазивни изследвания, поставяне на обеци, татуировки) в инкубационния период за хепатит С, който е 4 – 20 седмици, също влизат в съображение. Пациентите на хемодиализа, медицинските служители, работещи с кръв и кръвни продукти или извършващи обичайните си ежедневни медицински манипулации, са рискови по отношение развитието на остър вирусен хепатит С (ОВХ С). Вертикалното (от майка към дете) предаване се наблюдава рядко, в по малко от 5% според различни автори, но този процент нараства до 40%, ако майката е коинфектирана с HIV и HCV. Предаването по полов път (сексуалната трансмисия) е между 0.2 и 2% за всяка година от сексуалната връзка; този процент също нараства при коинфекция с HIV.

Лабораторни изследвания, необходими за уточняване на диагнозата „остър вирусен хепатит С“:

1. Лабораторни изследвания, отразяващи състоянието на черния дроб и на системите, пряко свързани с него:

   • Общ и директен билирубин
   • АСАТ
   • АЛАТ
   • АФ
   • ГГТ
   • Хемостазни показатели
   • Амоняк
   • ПКК с ДКК
   • Тромбоцити, взети в динамика

   Най-чувствителният показател е стойността на АЛАТ, която започва да се увеличава кратко време преди появата на клиничните симптоми (повече от 10 – 15 пъти над нормата), но много по-малко, отколкото при остър вирусен хепатит А или B.

2. Вирусологични маркери за ОВХ С, успоредно с маркерите за ОВХ B и ОВХ А:
   • Първият маркер на HCV-инфекцията е наличието на HCV-RNA в серума, установяемо с помощта на PCR, която е позитивна още на първата седмица след експозицията и се увеличава до стойности 10 – 10 gеn./ml; завършващият с оздравяване остър възпалителен процес в черния дроб е успореден с негативирането ѝ
   • anti-HCV се определят през острата фаза на болестта в повечето от случаите, но понякога сероконверсията закъснява до няколко седмици (ELISA-тест)
   • ОВХ B – HBsAg+ и/или anti-HBcAg IgM+ – за изключване
   • ОВХ А – anti-HAV IgM+ – за изключване