Вторични миокардиопатии с възпалителен характер (миокардити)

Методи на изследване

Аускултация: Находката е нехарактерна, евентуално с преходни систолни шумове, при сърдечна недостатъчност – евентуално наличие на трети сърдечен тон (3 СТ).

Лабораторни показатели:

• СК/СК-МВ евентуално са повишени
• Евентуално белези на възпаление (СУЕ, кръвна картина)
• Специална бактериологична/вирусологична диагностика
• Циркулиращи антитела (AMLA, ASA) при вирусен миокардит

ЕКГ: Промените се срещат относително често и обикновено са преходни:

• Синусова тахикардия
• Аритмии, особено екстрасистолни
• При дифтерия и лайм-кардит (кардит при лаймска болест) често са налице смущения в провеждането на възбуждането (например АV-блок)
• Образ на ендокардно засягане: снижаване на ST-сегмента (диференциална диагноза: дигиталис, коронарна недостатъчност), изглаждане и евентуално негативиране на Т-вълната (диференциална диагноза: инволутивен стадий след инфаркт или перикардит)
• При едновременен перикардит (миоперикардит), евентуално монофазно изменение на ST-сегмента като признак на епикардна увреда (диференциална диагноза: сърдечен инфаркт – при миокардит липсват отпадане на R-зъбеца и промяна в Q-зъбците)
• Евентуално нисък волтаж (диференциална диагноза: друга миокардна увреда или перикарден излив (ехокардиография!)

Образни методи на изследване:

• Ехокардиография: често находката е нормална; евентуално нарушения на регионалната кинетика, евентуално перикарден излив при мио-/перикардит; при сърдечна недостатъчност – евентуално намалена фракция на изтласкване и сърдечна дилатация
• Антимиозинова сцинтиграфия с маркирани антимиозинови антитела: чувствителен, но неспецифичен метод: отлагане на нуклеотида се наблюдава при миокардит, сърдечен инфаркт (ДД!) и в 1/3 от случаите на дилатативна кардиомиопатия
• Рентгенография на торакса: уголемяване на сърцето при сърдечна недостатъчност, евентуално белези на белодробен застой

Инвазивна диагностика: лява сърдечна катетеризация с биопсия от ендомиокарда