Желязодефицитна анемия

Лабораторни данни

1. При прелатентен недоимък на желязо (дефицит на депата):
   • Серумният феритин и съдържанието на Fe в костния мозък са понижени
   • Абсорбцията на Fe e повишена
2. При латентен железен недоимък (желязодефицитна еритропоеза):
   • Серумното желязо е понижено
   • Сидеробластите в костния мозък са понижени
   • Трансферинът е повишен
3. При манифестен железен дефицит = желязодефицитна анемия:
   • Хемоглобинът е понижен
   • Еритроцитите са понижени
   • Хематокритът е понижен

Важно: Желязонедоимъчните анемии водят първично до понижаване производството на хемоглобин и повлияват по-слабо това на еритроцитите. При намален хемоглобин броят на еритроцитите може да остане на долната граница на нормата.

Морфология на еритроцитите:

• Пойкилоцитоза: еритроцити с различна форма
• Анизоцитоза: еритроцити с различна големина
• Микроцитни еритроцити: MCV = среден клетъчен обем < 80 fl
• Хипохромни бледи еритроцити: МСН = средно съдържание на хемоглобин в един еритроцит < 28 рg

Ако се раздели стойността на Нb на тази на Hct, ce получава т.нар. mean corpuscular hemoglobin concentration (MCHC) = средна концентрация на хемоглобин в еритроцитите, която при железен недоимък е понижена, подобно на МСН.

Много рядко причина за хипохромните анемии са оловна интоксикация, недоимък на Vitamin В6, на мед (трябва да се изолира съответното вещество от серума).