Вулвовагинит

При това възпалително заболяване на вулвата и влагалището основните оплаквания са хиперемия на половите органи, болки или смъдене в областта на вулвата, болки при уриниране, течения от влагалището (слузни, гнойни, подобни на извара, понякога с неприятен мирис).

Можем да разделим вулвовагинитите на инфекциозни и неинфекциозни.

Инфекциозните вулвовагинити биват бактериални, микозни, вирусни, предизвикани от първаци, смесени. Освен това инфекциозните заболявания на половите пътища се делят на специфични (т.е. предаващи се само по полов път) и неспецифични, като при децата това разделяне е условно, тъй като при момиченцата с техните анатомо-физиологични особености инфекцията може да има специфичен причинител.

Причина за неинфекциозния вулвовагинит могат да бъдат: обменна нефропатия, глистна инвазия, дисбактериоза, ендокринни нарушения, онанизъм. Вторичният вулвовагинит може да възникне при изменения в показателите на урината при нефрологична патология.

Отчитайки многообразието от причини, предизвикващи вулвовагинит, момиченцата с такава патология трябва да бъдат изследвани внимателно. Освен задължителната цитонамазка от влагалището и посявка от вагинален секрет и за чувствителност към антибиотици са необходими и редица други изследвания.

Лечението на неспецифичния вулвовагинит по правило е местно. Прави се промивка на влагалището с антисептичен разтвор, поставят се антибактериални свещички с отчитане чувствителността на флората, назначава се крем, мазило или емулсия за нанасяне върху вулвата.

В случаите на момиченца със специфичен вулвовагинит се провежда комплексна антибактериална терапия, а не само местно лечение.

При правилно установена причина и своевременно започнато лечение прогнозата на заболяването е благоприятна. При неадекватно лечение острият вулвовагинит може да премине в хроничен.

Хроничният вулвовагинит може да доведе до друга патология, често срещана при момиченцата, а именно синехии на малките срамни устни – сраствания на малките срамни устни в долната им трета или по цялата им дължина. В детска възраст синехиите са рехави и по принцип се разделят по тъп начин. Ако не се разделят навреме, те стават плътни, което може да бъде проблем при половия живот в по-зряла възраст. Пълните синехии, когато малките срамни устни се срастват по цялата си дължина, създават препятствие при уриниране, при което урината изтича на капки през малък отвор, което може да доведе до вторичен цистит.

Хроничният вулвовагинит може да способства за развитието на крауроза на вулвата: когато тъканите на външните полови органи станат плътни, често възникват охлузвания и ерозии и се добавя вторична инфекция. Краурозата са отнася към фоновите заболявания, т.е. заболявания, на фона на които може да възникне рак.

Освен това хроничният вулвовагинит се явява огнище на инфекция в организма на момиченцата, което подкопава имунната им система и увеличава податливостта им на други патогенни въздействия.