Диференциално броене на левкоцитите

Интерпретация на резултатите

За да може да бъде преценено значението на измененията в диференциалната кръвна картина, трябва да се представи информация и за величината на допусканите при изследването лабораторни грешки. В ежедневната практика най-често се оглеждат 100 бели кръвни клетки, т.е. много малко на брой от клетките, чийто дял в левкограмата е малък (еозинофилни и базофилни гранулоцити, лимфоидни клетки). Ако „действителната стойност“ на еозинофилните гранулоцити е напр. 0.02, това означава, че резултатите се разсейват всъщност между 0 и 0.06%. За да може да се осигури по-надеждна лабораторна диагностика, е съществено диференциалното броене да се провежда по-рядко и при по-точни показания, отколкото досега. При съответни показания трябва да бъдат оглеждани повече клетки – от 200 до 400.

Неутрофилни гранулоцити

Реактивно олевяване до метамиелоцити (единични миелоцити се допускат) се намира при:

• Началeн стадий на инфекциозен процес
• Отравяне с метални пари и прахове
• Тежко физическо натоварване (фалшиво положителен резултат)
• Неправилна интерпретация на налична ядрена аномалия на Пелгер – Хует (Pelger – Huet) (фалшиво положителен резултат)

Патологично олевяване до миелобласти се намира при:

• Хронична миелоидна левкоза
• Хронична еритролевкоза (намират се и предшественици от червения кръвен ред)
• Остеомиелосклероза, мраморна болест
• Метастази в костите

Левкемична празнина (hiatus leucaemicus) може да възникне при:

• Остра левкоза
• Остра еритролевкоза (намират се и предшественици от еритропоезата)

Изместване на диференциалната кръвна картина вдясно се намира при:

• Мегалобластни анемии
• Гладуване
• Заболявания на централната нервна система
• Кръвопреливания
• Особена конституция (без клинично значение)

Еозинофилни гранулоцити

Увеличение на дела на еозинофилните гранулоцити има при:

• Инфекциозни заболявания, при някои от които еозинофилия настъпва непосредствено преди изявата на клиничната картина, напр. при скарлатина, морбили, инфекциозна еритема, но при по-голямата част се появява едва в хода на заболяването
• Остра инфекциозна лимфоцитоза
• Хронична миелоидна левкоза
• Истинска полицитемия
• Хипокортизолизъм
• Тиреотоксикоза, микседем (понякога)
• Алергии
• Носителство на глисти или тении
• Туберкулоза
• Лимфогрануломатоза
• Нодозна еритема
• Колагенози
• Синдром на Уотърхаус – Фридриксен (Waterhouse – Friderichsen)
• Еозинофилен гранулом

Моноцити

Увеличение на дела на моноцитите има при:

• Остри бактериални инфекции в хода на болестния процес
• Хронични инфекции (напр. подостър ендокардит, туберкулоза, сифилис, малария и др. тропически болести)
• Агранулоцитоза
• Лимфогрануломатоза
• Чернодробна цироза
• Злокачествени тумори
• Подостра или хронична миело-моноцитна левкоза
• Монобластна левкоза
• Колагенози
• Липоидози
• Особена конституция (без клинично значение)
• При неправилна преценка на инфекциозната мононуклеоза като моноцитоза (при мононуклеозата всъщност има променени по типичен начин лимфоцити)
• Използване на капялярна кръв от ушната висулка (т.нар. моноцитоза на ушната висулка)

Лимфоцити

Увеличение на дела на лимфоцитите има при:

• Остри бактериални инфекции в стадия на оздравяването – лимфоцитотропни вирусни инфекции (т.нар. лимфоидни клетки)
• Хронични инфекции
• Агранулоцитоза
• Хронични лимфатични левкози
• Мултиплен миелом, макроглобулинемия на Валденстрьом (Waldenstrom)

Намаление на дела на лимфоцитите има при:

• Остри бактериални инфекции в началния им стадий
• Тежко физическо или психическо обременяване
• Хиперкортизолизъм
• Лимфогрануломатоза
• Милиарна туберкулоза
• Лимфосаркоми
• Истинска полицитемия
• Цитостатично лечение

Лимфоидни клетки

Увеличение на дела на лимфоидните клетки има при:

• Лимфоцитотропни вирусни инфекции, като инфекциозна мононуклеоза, цитомегаловирусни инфекции и др., при които различно голям дял от лимфоцитите се променя до лимфоидни клетки (атипични лимфоцити, моноцитоидни лимфоцити и др. синоними), напр. при инфекциозната мононуклеоза – до 0.50
• Токсоплазмоза
• Бактериални инфекции, като ендокардит, стрептококови инфекции, коремен тиф, при които увеличението е по-малко в сравнение с това при вирусните инфекции
• Злокачествени заболявания на лимфната система