Фибриноген

Фибриноген по Клаус. Показания за изследване:

• хипо- и афибриногенемия;
• повишена фибринолиза, консумативна коагулопатия;
• контрол на фибринолитично лечение;
• недоимък на фактор XIII;

Биологичен материал:

• цитратна плазма, бедна на тромбоцити;

Принцип на изследването

В основата на избрания подход е залегнало определянето на тромбиновото време. При неговото провеждане цитратната плазма се разрежда до степен концентрацията на фибриногена да се превърне в ограничителен фактор (сравни с ензимните субстратни определяния). При това положение времето за настъпване на съсирване зависи само от концентрацията на фибриногена. Чрез относително висока концентрация на тромбина се неутрализира евентуално наличното количество активиран антитромбин III, така че то не може да окаже влияние върху резултата. Наличието на фибрино-фибриногенразградни продукти обаче оказва влияние, както и при определянето на тромбиновото време потискащо действие върху изграждането на стабилен фибрин.

Референтни граници

• Новородени: 1,0 - 3,0 g/l;
• Кърмачета: 1,5 - 4,5 g/l;
• Деца, възрастни: 1,5 - 4,5 g/l;

Интерпретация на резултатите

Намалена фибриногенова стойност no Клаус има при:

• действително намалена плазмена концентрация поради:
  • намалена синтеза на фибриноген в хепатоцитите;
  • повишена фибринолиза, консумативна коагулопатия, лечение с фибринолитици;
• образуване на "дефектна" фибриногенова молекула (дисфибриногенемия);
• нормална концентрация на фибриногена, когато вместо с цитратна се работи с хепаринова плазма или цитратната плазма съдържа значително количество хепарин (активиране на антитромбин III в изключнтелно висока степен);
• недоимък на фактор XIII;
• наличие на фибриноразградни продукти (фалшиво понижени стойности);

Повишена концентрация на фибриногена no Клаус има при:

• хронични възпалителни процеси;
• повишена синтеза при загуба на белтък с урината (сравни с холинестераза);
• холестаза;
• злокачествени новообразувания;
• захарен диабет;
• след кръвозагуби;