Хормони на щитовидната жлеза

Хормони на щитовидната жлеза - въведение

Клетките на щитовидната жлеза изграждат белтъка тиреоглобулин. Тирозиновите остатъци на този белтък се йодират. Според степента на йодиране се получават монойодтирозинтиреоглобулин и дийодтирозинтиреоглобулин. Чрез обединяване на монойодтирозин и дийодтирозин се образува трийодтиронин (Тз). От две молекули дийодтирозин се получава тироксинът (Т4). При това се запазва свързването с тиреоглобулина. Получените хормони под формата на Тз-тиреоглобулин и Т4-тиреоглобулин се отлагат в колоида на щитовидната жлеза. Преди секретирането им в кръвния ток протеази  "изрязват" хормоните от веригата на тиреоглобулина. В кръвта тиреоидните хормони се пренасят, свързани с белтъци. Транспортните белтъци в случая са тироксиносвързващия глобулин (ТСГ), преалбуминът и албуминът. Делът на свободния тироксин е едва 0,1% , а 99,9% са свързани с белтъци (предимно ТСГ). Делът на свободния Т3 е относително по-висок - 0,3 %. Свързва се в значителна част с албумин и преалбумин.

Щитовидната жлеза секретира ежедневно по около 100 nmol Т4 и 50 nmol T3. Вероятно само трийодтиронинът е активният хормон на щитовидната жлеза. Той се изгражда както в резултат на секрецията от щитовидната жлеза, така и чрез периферно дейодиране на тироксин. Белтъчносвързаното количество Тз и общото количество на Т4 са екстратироидният запас от потенциално освободен трийодтиронин, който при повишени периферни нужди може бързо да бъде осигурен. Разграждането на хормоните на щитовидната жлеза настъпва в клетките на човешкия организъм чрез отцепване на йода, последвано от дезаминиране и декарбоксилиране. Около 20 % от общото количество се конюгира с глюкуронова и сярна киселина в хепатоцитите и се изхвърля с жлъчния сок в червата. Значителна част от това количество се резорбира обратно в тънкото черво.

Биологичният полуживот на Т3 e около 20 часа, на Т4 - около 8 дни. Регулацията на секрецията на хормоните на щитовидната жлеза се осигурява чрез системата хипоталамус - преден дял на хипофизата. Намаляването на концентрацията на свободния, биологично активен Тз и /или Т4 подбужда хипоталамуса към повишена секреция на ТОХ, който отключва секреция на ТСХ в предния дял на хипофизата. ТСХ в крайна сметка коригира чрез своето влияние върху скоростта на синтезата и секрецията на Тз и Т4 промененото количество на хормоните на щитовидната жлеза в периферните тъкани.

Съществени са следните патогенетични фактори за нарушаване на функцията на щитовидната жлеза:

• екзогенен недоимък на йод;
• вродени нарушения в синтезата на Тз и Т4;
• вродени промени в структурата на тироксинсвързващия глобулин;
• автоантитела, насочени срещу Тз и Т4;
• автоантитела с действие върху щитовидната жлеза, наподобяващо това на ТСХ;
• неподдаващо се на регулация освобождаване на ТСХ от туморна тъкан в хипофизата, съответно в хипоталамуса;

Към групата на основните изследвания при подозрение за нарушена функция на щитовидната жлеза спадат измерванията на концентрацията на Тз и Т4. За да може да бъде оценена правилно установената концентрация, е необходима информация относно величината на свободния, несвързан с белтъци дял на хормоните. Това може да се постигне непряко чрез определяне на свързващия капацитет на серума за хормони на щитовидната жлеза (т.нар. тест за поемане на Тз). По-подходящо е прякото определяне на количествата на СТз, СТ4 и ТСГ. При диагностициране на хипотиреоидизъм е необходимо определянето на ТСХ. Провеждането на специализирани изследвания като теста с ТОХ, определяне на тиреоглобулините и обратния Тз (оТз, гТз) и др. се налагат при особени диагностични случаи, а се извършват във високоспециализирани ендокринологични центрове.