Кетонни вещества в урината (кетонурия)

Показания за изследване на кетонни вещества в урината

• Захарен диабет
• Коматозни състояния

Биологичен материал

• урина от средната порция

Принцип на изследването

Ацетоацетатът и ацетонът реагират в алкална среда с натриевия нитропрусид. Получава се виолетово оцветен комплекс. Необходимите реактиви се предлагат и под форма на таблетки, които се навлажняват с 2 - 3 капки урина.

При недоимък на инсулин освен други нарушения на обмяната възниква и усилена липолиза. Увеличеното образуване на ацетилкоензим А не може да бъде постигнато в достатъчна степен чрез цитратния цикъл, а се измества към образуване на бетахидроксиметилглутарил коензим А, от който се получава свободен ацетоацетат. Последният се намира в определено съотношение спрямо бетахидроксибутирата. Ацетоацетатът и бетахидроксибутиратът преминават свободно в извънклетъчното пространство. В периферните тъкани те се оползотворяват като енергийни източници, филтрират се през гломерулите и се отделят в урината. Подлежат на обратна резорбция в проксималните тубули. При превишаването на бъбречния праг започва усилено отделяне на кетонни вещества в урината. Съотношението между ацетоацетата и хидроксибутирата зависи преди всичко от съотношението НАД.Н/НАД , както и от стойността на рН. У здрави количеството на бетахидроксибутирата е около два пъти по-голяма от това на ацетоацетата. При кетоацидозно нарушена обмяна това съотношение може да нарасне до 16:1. Ацетоацетатът се декарбоксилира спонтанно. Образува се ацетон, който не може да бъде използван от организма и се отделя през белите дробове и бъбреците.