Кисели фосфатази

Показания за определяне на киселите фосфатази

Определянето на общата активност на КФ е показано при диагностиката и контролирането на лечението на:

• карцином на простатата
• тумори и метастази в костите
• болест на Гоше

Определяне на инхибираната от тартарат активност на КФ е показано при:

• проследяване на резултата от лечението на простатен карцином

Биологичен материал

• свободен от хемолиза серум;

Използваният серум трябва да бъде подкислен до 1 час след отделянето му с оцетна киселина (20μl 10 % разтвор на оцетна киселина на 1 ml серум) или с NaHSO4 (5 mg на 1 ml ceрум), за да бъде запазена стабилността на ензимната активност. Хепаринът и оксалатът потискат ензимната активност и поради това не трябва да се използват като антикоагуланти при получаване на биологичен материал за определяне на КФ.

Киселите фосфатази (КФ) са лизозомни ензими. Те са разпространени във всички тъкани на организма и хидролизират фосфатни естери в кисела среда. Има 5 изоензима на КФ. Изоензим две произхожда от простатната жлеза. За продължителен период се смяташе, че само този изоензим се потиска от L-тартарат и благодарение на тази му особеност може да бъде определен с достатъчна специфичност. Оказа се, че това не е възможно. В различна степен изоензимите 1, 3 и 4 също се потискат от L-тартарат. Поради това повишаване на потискащата се от тартарат активност, както и на общата активност на КФ при карцином на простата се установява най-често едва тогава, когато туморът е излязъл извън прицелния opraн и е метастазирал в костите. В костите е локализирана КФ на остеокластите. При всички процеси с повишена остеокластична активност могат да се очакват повишени стойности на ензимната активност в кръвната плазма. Количеството на киселата фосфатаза в еритроцитите и тромбоцитите е около 200 пъти по-голямо от "нормалното" и съдържание в кръвната плазма. Поради това при хемолиза и повишено кръвосъсирване могат да бъдат установени повишени стойности на КФ.

Чрез правилно вземане на кръвта и отделяне на серума в значителна степен се изключва влиянието на хемолизата. За да се елиминира влиянието на съсирването, се препоръчва винаги да се ползва еднакъв биологичен материал - само плазма или само серум. Чрез прибавяне на формалдехид в реакционната смес е възможно да бъде потисната активността на еритроцитната и тромбоцитната КФ поне частично.

Принцип на определяне на киселите фосфатази

При определяне на КФ най-често използваният субстрат е 4-нитрофенилфосфат с прибавяне на формалдехид за потискане на активността на еритроцитния и тромбоцитния изоензим. Резултатите от определяне на активността преди и след прибавяне на L-тартарат се използват за изчисляване на относителните дялове на устойчивата на тартарат и потискащата се от тартарат КФ. Сборът от стойността на двете определяния служи за оценка на общата КФ активност. Предложени са методи с използуване на алфанафтилфосфат. При този субстрат диференцирането на изоензимите с тартарат също не е особено надеждно. Могат да се очакват по-надеждни резултати с въвеждането на специфични имунологични методи с антитела срещу простатния изоензим КФ2.