Креатинкиназа

Показания за изследване на креатинкиназа:

• миокарден инфаркт
• заболявания на скелетната мускулатура
• малигнена хипертермия

Биологичен материал

• серум;

Креатинкиназата (КК) катализира обратимото пренасяне на богати на енергия фосфорилестери от АТФ върху креатина и поради това играе важна роля в енергийната обмяна на мускулните клетки. Тя представлява димерен белтък. Два локуса определят синтезата на субединиците на креатинкиназата - М и В. Според активността на съответните гени в различните тъкани се изграждат само М, М и В или само В вериги. В резултат на това се получават изоензимите КК-ММ, КК-МВ и КК-ВВ. Данни за разпределението им в тъканите са представени на таблицата по-долу.

Изоензимите на КК се различават по техните каталитични и имунологични свойства и по електрическия им пълнеж. Във вътреклетъчното пространство основната част от КК се намира в цитозола, по-малка част - в митохондриите. Цитоплазматичната и митохондриалната КК представляват мултиплени форми на ензима. При увреждане на клетъчните мембрани цитоплазматична КК преминава в междуклетъчното пространство и оттам с лимфата - в кръвната плазма. При некротични процеси се освобождава и митохондриална КК. Полуживотът на изоензимите на КК в кръвната плазма е около 13 - 21 часа за КК- ММ, 8 - 16 часа за КК-МВ и около 5 часа за КК-ВВ. След вземането на кръв поради контакт с атмосферния въздух креатинкиназата бързо се инактивира. Сулфхидрилните групи, които осигуряват пространствената структура на ензима, образуват бисулфидни мостове, поради което структурата се променя и каталитичната активност рязко намалява. Поради това преди измерване на активността, бисулфидните мостове трябва да се "отворят" чрез прибавяне на редуциращо вещество. За целта се прилага N-ацетилцистеин.

Принцип на изследването

Определянето се осъществява чрез многоетапен оптичен тест.

• Креатинфосфат + АДФ ⇔КК⇔ креатин + АТФ
• АТФ + глюкоза ⇔хексокиназа⇔ АДФ + глюкозо-6-фосфат
• Глюкозо-6-фосфат + НАД.Ф+ ⇔Г-6-ФД⇔ глюконат-6-фосфат + НАДФ.Н + Н+

Реакционната смес освен непосредствено необходимия за реакцията субстрат съдържа N-ацетилцистеин за възстановяване на активността на КК и аденозинмонофосфат (АМФ) и диаденозинпентафосфат за потискане на активността на аденилаткиназата, която се освобождава при хемолизиране на еритроцити и разрушаване на тромбоцити. Без прибавяне на тези инхибиращи вещества в много случаи би била отчетена фалшиво повишена активност на КК. Пълното изключване на възможната интерференция на аденилаткиназа обаче може да се постигне само чрез измерване на ензимната активност, която не съдържа креатинфосфат. Изследването на активността на изоензимите повишава стойността на определянето на активността на КК при микарден инфаркт. Лесно и бързо се извършва имунологичното определяне на КК-МВ. Чрез свързване с анти-КК-М антитела се блокира активността на всички субединици М. Това означава, че при последващото определяне на активността реагират само субединиците В на КК-МВ. Това определяне е оправдано само в случай че общата КК активност надвишава 3 μmol.s⁻¹ .l⁻¹ (50 UI/l). В противен случай грешката при отчитане на активността на и без това малкия дял КК-МВ, допълнително намалена наполовина с действието на анти-КК- М антителата, е значителна. Подобно диференциране иа изоензимите води до фалшиво повишени стойности за КК-МВ, когато в кръвната плазма, има всъщност КК-ВВ. Активността на последния се отчита като MB активност. Преминаването в кръвната плазма на митохондриален КК-ММ при тежки увреждания на скелетната мускулатура също води до фалшиво повишена активност на КК-МВ, тъй като активността на митохондриалните КК-М субединици не се потиска от обичайно използваните антитела орещу цитоплазматични КК-М.