Магнезий

Показания за определяне на магнезий

• настъпване на нарушения в нервно-мускулната възбудимост
• парентерално хранене
• продължително лечение с фуроземид, етакринова киселина, осмотично активни диуретици
• остра и хронична бъбречна недостатъчност
• абстиненция у алкохолици

Биологичен материал

• серум;

Възрастният организъм съдържа около 1 mol магнезий. В костното вещество се намират приблизително 50 % от това количество, 48 % са във вътреклетъчното и 2 % в извънклетъчното пространство. Разположеният в костите магнезий се намира в равновесие с този, разположен в извънклетъчното пространство, и при недоимък лесно може да бъде извличан. Около 65 % от магнезия в кръвната плазма се транспортира в йонизирана форма, a 35 % - в свързано състояние с протеини. Магнезият е съществена съставка на активния център на редица ензими (например енолаза, пируваткиназа, алкална фосфатаза и др.). Заедно с калциевите йони магнезиевите йони изграждат стабилни комплекси с фосфолипиди, които са интегрална съставка на клетъчните мембрани. Освен това Mg++ се свързват с нуклеинови киселини. Практически те вземат участие в почти всички обменни реакции в организма. Заедно с другите йони Mg++ в извънклетъчната течност влияе на нервно-мускулната възбудимост. Рязко повишени концентрации на Mg++ намаляват възбудимостта и поради това имат наркотизиращо и релаксиращо действие. За разлика от това при екстремна хипомагнезиемия се установяват тетанични пристъпи. Йонизираната част на плазмения Mg++ ce филтрира през гломерула и до 96 - 97 % се резорбира обратно в тубулите. Отделянето през бъбреците има решаващо значение за хомеостазата на Mg++ . Концентрацията на Mg++ в извънклетъчното пространство се повлиява от много фактори, като механизмът на действие на част от тях все още не е напълно изяснен. Това са:

• паратхормонът (намалява отделянето през бъбреците)
• алдостеронът (засилва отделянето през бъбреците)
• хормоните на щитовидната жлеза (засилват отделянето)
• увеличеният обем на извънклетъчното пространство (засилва отделянето)
• алкохолът (засилва отделянето)
• осмотичната диуреза (засилва отделянето, например при хипергликемия и инфузии на осмотично активни вещества)
• диуретиците (фуроземидът и етакриновата киселина засилват отделянето, ацетазоламидът и тиазидите нямат ефект)

Регулацията на концентрацията на Mg++ в плазмата е подсигурена в еднаква степен с тази на Са++ . Двата регулаторни механизъма са взаимосвързани в значителна степен. Основен регулаторен фактор е паратхормонът. Калциевите и магнезиевите йони се свързват към различни клетъчни рецептори на паращитовидните жлези. Едва когато бъдат "заети" и двата вида рецептори, се получава ефективен контрол на секрецията на паратхормона. С това се обяснява пермисивното действие на Mg++ при регулацията на концентрацията на Са++ . Същевременно въздействието на Са++ като стимулатор или средство, което потиска секрецията на паратхормона е около 2,5 пъти по-силно от това на Mg++. Чрез определяне на концентрацията на Mg++ в серума невинаги може да бъде установен недоимък на Mg++ . Едва след изчерпване на възможностите за мобилизиране на Mg++ от костите започва да се понижава плазмената му концентрация. Отделянето с урината зависи от толкова много фактори (хранене, резорбция, бъбречна функция), че резултатите от проведеното изследване не могат да бъдат точно оценени, за да могат да бъдат използувани за диагностични цели. Полезно за установяването на недоимък на Mg++ e провеждането на натоварване с Mg++.

Принцип на изследването

Определянето на концентрацията на Mg++ най-често се извършва чрез атомноабсорбционна спектрофотометрия. Възможно е и колориметрично определяне, основано на свързването на Mg++ c водно-алкохолен разтвор на ксилидилово синьо (магон) с образуване на червен цветен комплекс. Определя се общото количество на Mg++  -  йонизиран и свързан с белтъци.