Урея

Показания за изследване на урея

• неизяснени коматозни състояния;
• контрол на протичането на постоперативно състояние;
• динамичен контрол на състоянието на диализирани болни;
• динамичен контрол на състоянието на болни с остра и хронична бъбречна недостатъчност;

Амонякът, освобождаващ се при разграждането на аминокиселини, амини, пуринови и пиримидинови бази, в преобладаващата си част при разход на енергия се превръща в хепатоцитите в урея. Друга възможност за образуване на амоняк има в червата, където бактерии са в състояние да разграждат уреята, преминала чрез дифузия. Образуваните по този начин амониеви йони се резорбират и с порталната кръв отново достигат до черния дроб (ентеро-хепатален кръговрат на азота). Освен това амониеви йони се образува в червата и за сметка на разграждане на аминокиселини от бактерии при приемане на богата на белтъчини храна или при болестни процеси (например кръвоизливи в гастро-интестиналния тракт). Уреята не е токсична, добре се разтваря във вода и преминава през всички мембрани, които са пропускливи за вода. Поради това се разпределя равномерно във всички тъкани на организма. В бъбреците уреята се филтрува през гломерулите и заедно с вода частично се реабсорбира през тубулите. Поради това отделянето на урея през бъбреците зависи както от гломерулната филтрация, така и от актуалната диуреза. Концентрацията на уреята в кръвната плазма зависи от действието на много фактори:

• дневния прием на белтъчини с храната
• състоянието на обменните процеси в организма (при преобладаване на катаболните процеси с разграждане на аминокиселини нараства, при преобладаване на анаболните намалява)
• гломерулната филтрация
• актуалната диуреза (водно-електролитното равновесие)

Поради това определянето на концентрацията на уреята е по-малко подходящо за чувствително и специфично изследване на гломерулната функция, отколкото за диагностика и проследяване на ефекта от лечението на заболявания, чието протичане се придружава от повишаване на катаболните процеси и /или нарушения на водно-електролитното равновесие (например следоперативни състояния, кръвоизливи от гастро-интестиналния тракт, сърдечна недостатъчност, ексикоза, кома), както и за контролиране на количеството на приетите белтъчини при болни с хронична бъбречна недостатъчност. При изброените състояния повишаването на концентрацията на уреята дава обобщена информация за моментното състояние на обменните процеси и за актуалното отделяне с урината на вещества, които при ограничена диуреза подобно на уреята се резорбират в повишена степен през тубулите. За разлика от концентрацията на уреята тази на креатинина се повишава при намаляване на кръвоснабдяването на бъбрека до степен да бъде ограничена гломерулната филтрация.

Биологичен материал

• серум (без хемолиза);

Принцип на изследването на урея

Уреята се разгражда от ензима уреаза до амоняк (NH3) и въглероден двуокис (СО2). Определянето на образувания амоняк може да се извърши с т.нар. реакция на Бертло - NH3 реагира с фенол и хипохлорит с образуване на синьо оцветен продукт, или ензимно.  В много случаи все още се използува и определянето на урея с диацетилмоноксим поради своята достъпност и бързо изпълнение, особено ако лабораторните изследвания се извършват по спешност. Диацетилмоноксимът се свързва с уреята при загряване, като се образува жълто оцветен продукт. При наличието на ферихлорид интензитетът на цветния продукт се увеличава. Отнася се за неспецифична реакция на групата R - NH - CO - NH - R. В по-малка степен се "залавят" креатинин, алантоин, аскорбинова киселина, сулфанилурея, тиазидни производни, сулфонамиди, декстрани и др.)