Водороден йон в урината

Показания за определяне на водородните йони в урината

• Балансови проучвания при лечение на ацидози
• Изследване на тубулната функция
• Нарушена секреция на минералокортикоиди

Стойността на рН на урината може да се колебае между 4,5 и 8,0. При ацидоза от тубулите се секретират повече водородни йони, които се обменят срещу натриеви йони до достигане на минималната стойност от рН 4,5. Колко Н+ ще бъдат отделени до достигане на тази стойност на рН и по този начин какво количество Н+ могат да бъдат елиминирани от организма, зависи от капацитета на буферната система на урината. Отделя се Н2РО4¯ ¯ вместо НРО4¯. C тази възможност освен изява на буферно действие се и "пести" отделянето на катиони. При ацидоза изграждането на NH4+ тубулните клетки от глутамин рязко се повишава (до около 500 mmol/d). При това от NH3 се образува NH4+, в резултат на което също се поемат Н+. От една страна, се осъществява отново буфериращо действие, а от друга, се пестят катиони. Титруема киселинност на урината е название, с което се означават не само водородните йони, прикрепени към фосфати, но и малкото количество водородни йони, отделяни с други слаби киселини. Цялото количество Н+, отделено с урината за единица време, се определя от сбора на титруемата киселинност и отделените амониеви йони.

Биологичен материал

• 24-часова сборна урина. Предварително в съда се поставят 5 ml тимолов разтвор (100 g тимол в 1 l изопропанол) за потискане на бактериалния растеж.

Принцип на изследването

• Титруема киселинност: урината се титрира с натриева основа до рН 7,7. Изследването се влияе от концентрацията на калция в урината, както и от съдържащите се в нея амониеви йони.
  • Покачване на концентрацията на Са++ с 0,5 mmol/l води до покачване на титруемата киселинност с 0,4 mmol/l.
  • 100 mmol/l NH4+/l водят до повишаване на титруемата киселинност с 3,5 mmol/l.
• Отделяне на NH4+