циркумцизия

Обрязване.

Обрязването е операция по отстраняване на препуциума (кожата, покриваща главичката на пениса). По структура и функция той би могъл да бъде сравнен с кожата на клепачите на очите, а по чувствителност – с тази на устните.

Практиката е станала част от някои религии, възникнали в региона, като Ислям и Юдаизъм. В Турция и Централна Азия обрязването е специален ритуал, който се извършва, когато момчето порасне достатъчно, и се нарича „сюнет“. Невинаги решението на родителите за обрязване съответства с желанието на вече порасналото дете. Процесът на обрязване е безвъзвратен и в много държави по света се практикува на новородени (без упойка), което поражда етичен проблем. Според много организации за защита правата на детето родителите нямат право да отстраняват каквато и да е здрава и нормално функционираща част от тялото на детето, причинявайки му ненужна болка.

Терминът „женско обрязване“, FGM (Female Genital Mutilation), се свързва с частично или пълно премахваме на външните женски полови органи, което може да се предприеме по религиозни, културни или други причини.

Съществуват три вида женско обрязване:

1. Модифицирана суна (от арабски – 'традиция') – частично или цялостно премахване на клитора и заобикалящите го тъкани.
2. Клитордектомия – отстраняване на част или на целия клитор, както и частично или цялостно отстраняване на срамните устни.
3. Инфибулация – отстраняване на клитора и вътрешните срамни устни, както и на вътрешните части на външните срамни устни.

Все още се дебатира дали има здравна полза от обрязването. Много изследвания съпоставят ползите от обрязването с вредите и рисковете, които то крие, стигайки до различни заключения. Различните здравни организации по света дават различни проценти на възможните усложнения, породени от обрязване – от 0.1 до 55% от случаите.

Като всяка хирургическа намеса, обрязването крие рискове, макар и минимални, когато процедурата е извършена от хирург. Най-честите усложнения са причинени от следоперативни инфекции и кървене и могат да бъдат катастрофални. При обрязване в ранна възраст най-често срещаното усложнение са т.нар. кожни мостове. В такъв случай е необходима повторна намеса. Други, по-рядко срещани усложнения са уринарни фистули, кисти, обриви по гланса, некроза на части от пениса, разместване или разширяване отвора на уретрата, стеснение на уретрата, което в САЩ се наблюдава в 10% от случаите, отстраняване на прекалено много тъкан, резултиращо във вторична фимоза. Документирани са редки случаи на загуба на пениса и още по-редки случаи на смърт.