Ако кърлежът се свали в първите минути и часове, той не може да предаде заболяване

Изчислено е, че ако кърлежът се свали в първите минути и часове, той не може да предаде заболяването и обратно, ако той е престоял повече от 12 часа в тялото на човек, шансът да се предаде бактерията или вирусът, с който той е заразен, е много голям. Това каза в интервю за агенция „Фокус” доц. Ива Христова, завеждащ на Националната референтна лаборатория по предавани с кърлежи инфекции към Националния център по заразни и паразитни болести.

„Свалянето на кърлежа е добре да стане от медицинско лице, но в случаите, когато не може да се осигури достъп и сме много отдалечени от здравен пункт, тогава е добре да се пристъпи към самостоятелно сваляне”, посочи доц. Христова.

На въпрос вярно ли е, че мястото на ухапване се маже с олио и кърлежът се завърта в посока, обратна на часовниковата стрелка, доц. Христова заяви: „Това е и вярно, и не е вярно. При намазването кърлежът се задушава и стомашното му съдържимо по-бързо навлиза в слюнчените жлези на кърлежа, така че той дори да не е имал време да предаде болестта, може да го направи в този момент, когато се задушава”, посочи доц. Христова.

По думите й правилното е свалянето да стане с пинцета, без много въртене. Завъртането е минимално, но това е лесно в началото, когато той отскоро се е забил, или вече в края, когато се е напил с кръв, той сам ще падне.

„В останалото време кърлежът много здраво се държи за кожата и отделя от слюнчените си жлези вещества, с които първо действа обезболяващо, и затова, за разлика от комара, ухапването от кърлеж не е болезнено, и второ той буквално се циментира в кожата с тези вещества. Ако се дърпа напористо с пинцета, кърлежът ще се скъса, а когато остане, слюнченият му апарат е вътре в този челюстен апарат”, обясни доц. Христова.

„Когато го скъсаме, инфекциозният агент, който е стигнал до слюнчените жлези, постепенно ще започне да се отделя. Ако това се случи, трябва да бъде направена малка операция от хирург”, предупреди доц. Христова.