Да не правим битак от здравеопазването

Наскоро неправителствена организация призова за дискусия „Как водената здравна политика се отразява на качеството на медицинската помощ“. Поводът стана един конкретен случай – отрязана ръка на пациент след ангиография.

Споровете около този казус обаче бързо бяха генерализирани до „провежданата политика в здравеопазването“. Според пациентската организация засилването на административната принуда, разрушаването на конкуренцията и пазара на медицински услуги влошават качеството на здравната система. Тоест, индиректно се загатва, че това е причината за случаи като този във Варна. Смятам, че това твърдение е напълно погрешно.

Aко трябва да търсим пороците на днешното здравеопазване, е добре да се вгледаме във фундаментите му такива, каквито бяха излети през 1999 г. Отхвърлянето на ролята на държавата, абдикиране от регулацията и основаване всичко на пазарния интерес е именно причината да имаме случаи като този във Варна. Твърде показателен как действа системата. Инвазивната кардиология предлага модерни методи на диагностика и лечение, които спасяват човешки живот. Но те са скъпи. Едни от малкото, които се заплащат почти на европейски цени в България. В резултат на това се появиха множества болници. В конкретния пример – във Варна клиниките са три. Някои от тях само и единствено специализирани по това скъпо изследване. Ако човек има усложнения, които изискват друга специалност, трябва да се намери нова болница. Това е така, защото правилата на пазара са да се търси само доходоносната дейност. Дотук – никаква административна принуда, точно обратното – пълна свобода от страна на държавата. Появява се обаче втори проблем – пазарът в един момент се насища от предлагане, а търсенето не е достатъчно. Тогава на помощ идва спецификата на медицината. При нея пазарът е по-особен, защото потребителите не са достатъчно компетентни, за да разберат дали имат нужда от услугите, които им се предлагат. Пациентите просто вярват на лекаря. Ако той им каже, че имат инфаркт – отиват в болницата и се подлагат веднага на изследването. Още повече, че касата ще плати за тях. И остава само моралът. Но дали той е достатъчен, когато пазарът те притиска или собственикът очаква печалба? И ето го кардиналният въпрос – липсата на конкуренция и пазар ли ни е проблемът, или липсата на правила и регулация? Всъщност болниците в момента са в яростна конкуренция за пациенти – на тях им се плаща за преминал болен. Лекарите от кабинетите – също. Колкото повече пациенти имаш, толкова по-големи доходи и уважение в обществото ще получиш. Къде тук има задушаване на конкуренцията? Точно обратното – българското здравеопазване има нужда от регулация, правила и тяхното спазване. Абсолютно същите, каквито имат държавите от Европа. Свеждането на здравеопазването единствено до пазарни отношения е не само признак на невежество, то е вредно и десетгодишният български опит го потвърждава всеки ден. Що се касае до бюджетите на болниците, сочени също като негативна причина за състоянието му, едва ли може да се измисли по-неподходящ и неуместен пример от казусите в инвазивната кардиология. При наличието на болничен бюджет пациент, който не се нуждае от лечение, няма да бъде подложен на такова. Защото икономическата логика го налага. Обратно, ако доходите на здравния персонал са зависими единствено от преминалите болни, изкушението да преминават повече е явно. Така че, нека не призоваваме за „свобода“, която от само себе си ще доведе до ред. И нека не изместваме винаги конкретната отговорност, която, ако не бъде понесена, никакви „прекрасни“ правила няма да доведат до нещо добро. Иначе ще се правят безплодни дискусии и изявления, а обществото ще се разделя пагубно на всевъзможни признаци – в случая на лекари и пациенти.