Гроздето подпомага сърцето и черния дроб

Най-старата изба в света, датирана около 4000 години пр.н.е., е открита в Армения

Грозде се наричат плодовете на растенията от род Vitis, известни на български като лози. От ботаническа гледна точка гроздето се причислява към плодовете тип ягода. Отглеждането на култивирано грозде започва преди около 6000 – 8000 години в Близкия изток.

Дрождите, първите „опитомени“ микроорганизми, срещащи се естествено в ципата на гроздето, водят до революция в напитките и откриването на виното. Първите следи от тази напитка водят към древна Армения, където е открита и най-старата изба в света, датирана около 4000 години пр.н.е.

Древноегипетски йероглифи свидетелстват за производство на червено вино, а има и писмени сведения, че елините, финикийците и римляните са използвали гроздето както за производство на вино, така и за храна.

В гроздето се съдържат много органични киселини, стимулиращи обмяната на веществата. Затова консумацията на грозде и прясно изцеден гроздов сок се препоръчва при безапетитие, при стомашно-чревни възпаления, при жлъчно-чернодробни възпаления, при запек и хемороиди.

Богато на витамините В и С и провитамин А, гроздето очиства, алкализира и минерализира организма.

Съдържанието на захар в гроздето е много по-голямо, отколкото при другите плодове, над 25%. Захарите в него – глюкоза и фруктоза, навлизат направо в кръвта и се усвояват бързо от организма и това подпомага сърцето и черния дроб.

Благодарение на тези му качества гроздето е много подходяща храна за злояди деца, за спортисти и за хора с големи физически натоварвания.

Според народната медицина гроздето помага при ранна форма на туберкулоза, очни и ушни болести, заболявания на далака и на черния дроб, невротично сърцебиене, възпаление на венците, скорбут и нарушена обмяна на веществата. Смята се, че има много добро действие и при мигрена и артритни заболявания.