Не студът, кръвното убива

Здравият човек знае колко носи и какво му се случва, като прекали. Алкохолът обаче е опасен за хипертониците, защото те могат да получат инсулт.

Причините не са напълно ясни. Голямото количество алкохол може да доведе до рязко повишаване на кръвното налягане и до инсулт при хипертониците. Те са с много фино балансирана система, която лесно може да се наруши и да излезе от равновесие. Българинът не се грижи за кръвното си налягане. Той обикновено пие лекарства, които са му изписани преди 5 години. Не знае дали те са достатъчни и не следи редовно кръвното. Не ходи на лекар, а и не си е купил апарат, за да го проверява сам. Често ще чуете възрастни да си приказват: „Аз имах кръвно, ама ми мина.“ Сами решават, че нямат нужда и престават да пият лекарствата си.

Няма как. Без лечение може за 3 – 4 дни да влезе в граници и тогава човек обикновено спира да го мери. А после се чуди защо е получил инсулт. Затова и у нас броят на инсултите е толкова висок. Причината е ниската здравна култура.

Сам за себе си студът може да повиши кръвното и оттам да увеличи опасността от инсулт. Не става дума обаче за спазъм на кръвоносните съдове, както често се обяснява. Тези кръвоносни съдове не са толкова реактивни спрямо факторите на външната среда. Само рязкото повишаване на кръвното може да причини инсулт, не спазъмът.

Световържежът може да се дължи на много причини. Най-често това е нещо, което се случва във вътрешното ухо. Там се намира вестибуларният апарат, който е един от органите за равновесие. Човек пази равновесие благодарение на информация, която получава по различни канали – от очите, ушите, мускулите, малкия мозък и накрая тя се интегрира. И когато по един от тези канали възникнат смущения, се получават световъртежи. Получи ли такова смущение, човек трябва да отиде на специалист, за да се определи дали то идва от периферната или от централната част на вестибуларната система. Защото увреждането на централната част е по-рядко, но е по-фатално. Свързано е с нарушаване на мозъчното кръвообращение или се дължи на тумор. Две са най-честите причини за нарушение в периферната част. При хора в средна възраст песъчинките във вестибуларната система, които се движат според позицията на тялото, слепват. А само когато се движат, могат да предават информацията към мозъка. Те му „казват“ в какво положение е тялото. В един момент, когато песъчинките залепнат, престават да се движат. И освен че човек губи равновесие и непрекъснато му се вие свят, получава гадене и позиви за повръщане. Неприятно е, но се преодолява лесно с упражнения, които специалистът показва. Болният ги прави 2 – 3 дни и песъчинките се отлепват. Вторият вариант е мениеровият синдром. Това е състояние, при което периодично във вестибуларната система се получава малко повече течност, отколкото трябва. Няма причина и не е ясно защо се случва. Ако се приеме веднага в болница и се сложи на системи, човек се възстановява по-бързо.

Болките в гърба са нещо, което най-често мъчи съвременния човек. Защото той седи дълго време пред компютър, в неудобна работна поза и подстрес, което води до болки в гърба. Те могат да бъдат локализирани в целия гръб, но най-често са в областта на кръста, защото той носи цялата тежест на тялото. Затова още след 25-годишна възраст много хора изпитват болки, които се изострят през студените месеци. През зимата обаче е много важно, както казва народът, човек да пази кръста топъл. Затова едно време са носили пояси и са били по-здрави сексуално.

Не съветвам да се носят пояси и каквито и да е съвременни колани, защото те силно изнежват. По-скоро е важно да не ходим с гол кръст както съвременните девойки, защото това допринася за болки в гърба.

Факторите са много. Основният е физическото пренатоварване на тези сегменти от гръбначния стълб. Както и психическият стрес, който води до спазъм на мускулите. Към това се добавят и простудите. Така че, ако човек може да си спести някой от тези 3 фактора, ще е от полза.

В повечето случаи при болки в гърба медикаментите не помагат. Помага покой – един ден, не повече. Защото дългото залежаване прекомерно отпуска мускулатурата. А ако болката не мине с почивка, физиотерапията ще помогне. Медикаментите трудно преминават през така наречената кръвно-ликворна бариера, където трябва да повлияят на възпалението.

Говоря общо. „Сецването“ е острият вариант, при който човек прави внезапно някакво неподходящо движение. То е по-рядко и минава по-бързо – достатъчно е да почиваме едни ден. В ежедневието по-чест е хроничният вариант – това е постоянна болка, която тормози и пречи на работата ни. Болката идва вечер след работно време и се лекува по-трудно. Затова препоръчвам физиотерапията.

Навремето хората са били физически тренирани именно защото са работили на полето. Има огромна разлика в това да копаеш в градината и да седиш пред компютъра. Статичното натоварване на цялата мускулатура и на гръбнака, на което сме подложени ние, е по-опасно. Активната физическа работа развива така наречения мускулен корсет, който държи гръбнака и предпазва от травми. Добра профилактика за съвременните млади хора с болки в кръста е спорт, който може да заздрави мускулите на гърба. Най-подходящо е плуването. Има и специфични упражнения, които заздравяват определени групи мускули и те могат да се покажат от специалист.