(Не)познатите алергии

Алергичните към цветния прашец не се радват на цъфтежа

Чувствителните към цветния прашец знаят, че пролетта не е техният сезон. През април страдат алергичните към бреза, след това тези към житните растения и тревите, а накрая и тези, които не понасят плевели. И така цяло лято. Изненади като че ли няма.

Ако обаче алергичните посегнат към някои храни, особено в съчетание с алкохол, реакцията е остра. Алергията променя облика си и показва непозната и понякога много опасна картина.

Студът и дъждовете забавиха цъфтежа на дървета и треви, но „отложените“ алергии идват с пълна сила. Около месец се отложи цъфтежът на брезата – един от най-агресивните алергени за всеки европеец. У нас той се подрежда на второ място след тревите, които най-масово разболяват българите. Вместо през февруари – март брезата се покри с цвят през април.

„От една седмица чувствителните към брезовия полен търсят консултация в Клиниката по алергология и астма на Александровска болница. Цветният им прашец разболява около 10 процента от българите“, каза д-р Мария Стаевска, главен асистент в Клиниката по алергология и астма към Александровска болница.

Поленовите зърна на всички цъфтящи дървета, треви и плевели са доста едри. Те полепват по лигавицата на носа и устата, но рядко слизат по-надолу в дихателната система. Затова алергичните кихат, очите им сълзят, а от носа тече водниста хрема. Носът сърби и се запушва. Ако обаче се извие гръмотевична буря, поленовите зърна са разцепват. Станат ли по-малки, могат да проникнат до белия дроб и до долните отдели на дихателната система. Затова при буря има пик от астматични пристъпи при полинозно болните, обяснява д-р Стаевска.

Алергията към бреза крие още един неподозиран риск – тя се комбинира опасно с някои храни. Когато човек хапне ябълка, праскова, морков или пък ядки, лигавиците се възпаляват, устните се подуват и отичат.

„Брезовата алергия е опасна, защото дава кръстосана реакция с някои плодове и зеленчуци. Същите алергени, които има поленовото ѝ зърно, присъстват и в плода. И хора, които страдат от брезова алергия, ако хапнат ябълка, череша, морков, фъстъци или лешници, получават така наречения орален алергичен синдром. Той се изразява в сърбеж в устата и подуване на устните. Проблемът е, че повечето хора и не подозират това и реакцията ги сварва неподготвени“, обяснява д-р Стаевска.

Алергията обикновено „остава“ в устата. В момента, в който алергенът стигне до стомаха, той се разгражда и с това всичко приключва. Изключение правят фъстъците. Те могат да причинят тежък пристъп на задух. Ако ябълката или морковът се сварят, алергенът се разгражда. Фатално може да се окаже, ако алергичният си приготви салата от моркови и изпие една ракия. Тя, като всеки алкохол, разширява кръвоносните съдове и засилва действието на алергена.

„Имах такъв случай. Възрастен пациент два пъти влиза по спешност в УНГ клиника със силен оток на устните, езика и ларинкса, който го задушава. Опасно за живота състояние. Никой не допускаше, че има сенна хрема, защото в момента беше напълно здрав. Когато го разпитах внимателно, се оказа, че като по-млад той наистина е страдал от сенна хрема“, разказа алерголожката.

Днес 80 милиона европейци имат някаква форма на алергия. До 2015 г. всеки втори ще е с алергия. Бумът на алергиите, двойното нарастване на болните и прогнозите скокът да е още по-мощен в бъдеще са свързани с начина ни на живот. Няколко фактора се отразяват зле на имунитета и увеличават възпалителните заболявания, в това число и алергиите.

„Най-много алергии и възпалителни заболявания има в скандинавските и въобще в северните страни. Причина номер 1 е липсата на слънчева светлина, която води до дефицит на витамин D. Затова се препоръчва той да се взема допълнително на капки не само от деца, но и от възрастни“, обяснява д-р Стаевска.

Този витамин е свързан не само с алергиите, астмата, уртикарията, но и с ендокринни и онкологични заболявания. Смята се, че дефицитът на витамин D е в основата на голяма част от съвременните възпалителни болести. Дори обаче да набавим витамин D, не можем да компенсираме липсата на слънчева светлина. Затова не бива да се лишаваме от нея.

И не на последно място, за да се предпазим от всякакви възпалителни заболявания, трябва да спим достатъчно, съветва лекарката. Съвременният човек често не си доспива, а това увеличава възпалителните болести, допълва д-р Стаевска и съветва в храненето да включим полезните омега-3 мастни киселини, рибено масло и витамин D, и то преди да дойдат болестите, като профилактика на здравето. Защото ако тези добавки са достатъчно в менюто на детето, рискът от алергии и астма драстично намалява.

Елементарни, но често пренебрегвани правила за здравословно хранене също пазят от алергии – като например да намалим консумацията на пшеница, а да дадем превес на ръж, лимец, киноа – нискокалорични култури, които съдържат много фибри. Да ядем по-малко червени меса за сметка на рибата, храните да не не се пържат и препичат, защото това води до токсични отлагания в организма. Да спим достатъчно, да се движим активно – спорт и разходки на слънце ще набавят нужната порция витамин D, който също намалява риска от възпалителни процеси.

Д-р Мария Стаевска: Колкото повече асфалт има, толкова повече са астматиците

Д-р Стаевска, кой е главният виновник за бума на алергиите днес?

Отделянето на човек от земята е причина за епидемията от алергии и астма. В Библията пише, че човек е създаден от пръст. А последни канадски проучвания сочат, че колкото повече асфалт има в една страна, толкова повече са болните от астма.

Плащаме висока лихва, че се откъснахме от този начин на живот, който човечеството е водило с векове. То е възникнало преди 150 000 години и винаги е било в близка връзка с природата и със земята. Същото това проучване допълва, че увеличаването на алергичния ринит например е обратнопропорционално на намаляването на броя на земеделците и на животновъдите, което е факт и в нашата страна.

Какво е обяснението?

Обяснението е, че имунната система се е развивала в голяма степен в близък контакт с микроби, които ги има в пръстта, в месото, което не е било стерилно, в млякото, което пък не е било пастьоризирано, както и във ферментиралата храна. Известно е, че ферментационните бактерии регулират имунитета. По всички лигавици в човешкото тяло, които имат контакт с околната среда, има бактерии. Особено важни за имунитета са тези на червата. Те попадат там с въздуха, който дишаме, с храната, която ядем. Имунната система се запознава с тях и не воюва излишно. А съвременният човек, който живее в доста стерилна среда, яде обработени храни и често е лишен от този урок. Алергичната реакция на практика е сбъркан отговор и агресия на имунната система спрямо безвредни фактори от околната среда, каквито са прашецът на дървета и храсти, треви и храни... Променен е и начинът ни на хранене – ядем преработени храни, които са бедни на фибри, и затова не може да нахраним собствените си добри микроби, които поддържат имунитета. Разумно е да ги заменим с киноа, лимец, ръж – нискокалорични култури, които съдържат много фибри.

Друг враг на имунитета е раждането с цезарово сечение. Първото преминаване на бебето през родовите пътища на майката е и първото заразяване на стомашно-чревната система с нормалните бактерии. А когато детето се роди с цезарово сечение, реално то не получава този нормален контакт. Американско проучване сочи, че ако в семейството има алергия и децата са родени с цезарово сечение, рискът да са с хранителна алергия е много по-висок, отколкото ако се родят по нормален път.

Враговете на имунитета май станаха многобройни?

Списъкът им се допълва и от липсата на движение, по-краткия престой на открито и на слънце на съвременния човек, както и от дефицита на витамин D.

Какво отношение има движението?

Движението има мощно противовъзпалително действие. Освен това помага и за редовното изпразване на червата и за изхвърлянето на токсини от организма. Така, от една страна, ни пази от възпалителни реакции, каквито на практика са алергиите, а, от друга, чисти организма.