Морската риба по-полезна за сърцето от речната

На практика рибата има по-добър състав в сравнение с месото. Най-вече по отношение на мастните киселини. Добре е рибите да са 2 пъти седмично в менюто ни. Много се говори и пише за полезните ненаситени мазнини в рибите. Докато в месото те са наситени. С други думи са нездравословни, защото имат висок атерогенен потенциал. Създават по-висок риск от възникване на дегенеративни промени в кръвоносните съдове, които водят до стесняване, запушване и съответно увреждане на редица органи. Най-често това са сърцето и мозъкът. Докато рибите и рибните продукти съдържат полиненаситени мастни киселини, които са особено полезни за здравето. Те са две групи. Така наречените омега-3 и омега-6 мастни киселини. Рибните мазнини са най-добър източник на омега-3, които понижават нивото на холестерола, повишават нивото на добрия холестерол, намаляват риска от сгъстяване на кръвта – така наречената тромбоцитна агрегация, която именно създава риска от запушване на кръвоносни съдове, които „хранят“ важни органи. Освен това тези мастни киселини имат и липотропно действие – подпомагат функциите на черния дроб и го защитават. Те подкрепят мощно и имунитета. Тези мазнини може да добавим в менюто си основно с рибата. Нещо повече. В храната ни преобладават омега-6 и спрямо омега-3 те са в съотношение 20 към 1. А е добре то да е 4 към 1. И ако е такова, рискът от сърдечно-съдови заболявания намалява със 70 процента. Това доказаха най-новите проучвания в областта на здравословното хранене и диететиката. Виждате какъв огромен потенциал имат рибата и омега-3 мастните киселини.

Има ги и в ядките.

На първо място това са орехите. Те имат няколко пъти повече омега-3 мастни киселини в сравнение с другите. След тях се подреждат бадеми, лешници, фъстъци.

От морските най-полезна е скумрията, след това сафридът, които са особено богати на омега-3 мастни киселини, които са лесно усвоими. И минерални вещества. В това отношение речните риби им отстъпват. Морските риби съдържат букет от минерални вещества. Те съдържат макроелементи – фосфор, сяра, калций. Те имат и ценни микроелементи, като селен, йод, цинк, мед, кобалт, манган, които на практика отсъстват в месото. Тези микроелементи имат многостранни задачи в организма, а не са много храните, с които можем да си набавим цялата тази палитра. Нуждаем се от много малко – от някакви части от милиграма, но са ни необходими, защото изпълняват важни функции – имат отношение към ензимите, към хормоналната дейност, към имунитета... всичко, което е свързано със здравето на човек. Селенът например е един от най-мощните антиоксиданти, а на практика имаме дефицит – той протектира сърдечно-съдовата дейност, има антираково действие. Нужни са ни малки количества от него, за да защитим организма си, но няма много храни, които да ни го дават. Океанът е замърсен с нефтопродукти и тежки метали, които с реките влизат и в морето. Оттам замърсяват водите. Планктонът трупа отрови. Той е основна храна за рибата. И ако в него има една единица замърсяване, в рибата става 3 пъти повече, а ние, като ядем риба, получаваме 5 – 6 пъти по-високо съдържание на тези вредни вещества. И това действително е проблем.

Бих препоръчал балканска пъстърва. Тя е еталон за екологично чист продукт. Ако има някакво замърсяване, тя мигрира – бяга или просто умира.