След морето всички в памперси

През лятото най-често атакуват ентеровирусите

Почивката на море често е белязана с неприятен инцидент – стомашно разстройство. Още в първите дни децата ни сюрпризират с неразположение, повръщане, температура и задължителното стомашно разстройство. Започват да дрискат по няколко пъти на ден, а докато се приберем от почивката, всички в семейството пипват болестта.

И ако в първите дни родителите са смятали, че детето е настинало, то развитието на сценария ясно сочи, че става дума за вирус или бактерия, а не за обикновена настинка.

Простудният фактор „събужда“ различни инфекциозни причинители – най-често вируси. Навсякъде около нас има всевъзможни вируси, но като сме настинали, те преодоляват защитата и ни разболяват. През лятото най-често атакуват ентеровирусите. Те причиняват хрема, зачервяване и болки в гърлото, повръщане и, разбира се, стомашно разстройство.

Летните курорти събират на едно място много хора. Хигиената не е на нужното ниво, тоалетните невинаги са чисти и това създава предпоставки за инфекции. Не е разумно деца до 2-годишна възраст да се водят на море. Въпреки това почти всички родители с малчугани не искат да лишат себе си от почивка и така семейството целокупно поема риска.

Вируси и бактерии, които се множат във водата и в храната, са причина номер 1 за чревните инфекции. В първите редици са стотици рота-, ентеро-, астра-, адено- и други вируси, които могат да причинят различни заболявания.

Ентеровирусите са най-чести и се „събуждат“ през август.

Най-често „плуват“ във водата – море, езеро или язовир. Нямат претенции дали е солена или сладка, не са капризни и към температурата. Ентеровирусите са доста издръжливи. Живеят във всяка вода, която не се хлорира и тече в съседство с отходни канали или е замърсена. Инфекцията плъзва от фекалиите, които проникват в подпочвените води и оттам влизат в езера, реки и язовири.

Случайно погълнатата при плуване и гмуркане вода пренася опасните за човека вируси. Те влизат в организма и започват да се размножават в устата, гърлото и червата. Понякога заразеният така и не разбира, че е пипнал опасен вирус. В 95 процента от случаите няма никакви оплаквания. Друг път обаче сценарият е по-зловещ.

Някои от тези вируси проникват в кръвта и в лимфата. Така достигат до други органи мишени и атакуват централната нервна система и сърцето, като предизвикват много сериозни заболявания. Най-опасни са серозните менингити и енцефалити, които зачестяват през лятото. Един специфичен подвид – коксаки В-вирус, атакува сърцето, като причинява миокардити и перикардити.

Когато вирусът преодолее хематоенцефалната бариера и проникне в централната нервна система, той предизвиква възпалителни заболявания.

Ентеровирусите са виновни за 85 – 90 процента от случаите на серозен менингит. Сега е техният сезон и затова заболяванията се увеличават. От цялото им семейство ентеро-71 е с най-голям паралитичен потенциал. През 1975 г. той причинява мащабна епидемия у нас. Тогава заболяват около 700 души – част от тях се парализират, друга развива менингити и енцефалити. Има и много смъртни случаи. През последните години този вирус не е изолиран, твърдят специалисти.

Чревните вируси си имат мишена. Рота-, адено- и астровирусите, които причиняват стомашно-чревни оплаквания – повръщане и диария, засягат по-често деца до 5-годишна възраст. Норовирусите могат да причинят заболяване и при по-големи деца и при възрастни. Не е задължително срещата с тях да е с фатален край. Дали ще се заразим, зависи от имунната ни защита. Зависи и с какъв вирус имаме среща – някои са по-опасни за малките деца, които не са се срещали с тях и нямат създаден имунитет.

Проф. д-р Майда Тихолова, национален консултант по инфекциозни болести, ръководител Катедрата по инфекциозни болести, паразитология и тропическа медицина към Медицинския факултет на Медицинския университет – София, началник Клиниката за лечение на невро-, въздушно-капкови, покривни и трансмисивни инфекции в СБАЛИПБ „Проф. Ив. Киров“ – София: Ехо- и коксаки вируси причиняват менингит

Проф. Тихолова, кои са причинителите на менингит в този сезон?

Най-често това са ентеровируси и по-точно ехо- и коксаки вируси. Това са неполиомиелитни вируси и срещу тях няма ваксина. Причиняват най-различни заболявания. Най-често грипоподобни, краткотрайно повишаване на температурата, може да причинят херпангина и фарингит. Могат да причинят едностранни, бързопреходни вяли парализи. В хода на всяко едно такова заболяване, причинено от ехо- и коксаки вирусите, може да има диариен епизод, самите те обаче не са причина за диария. Те причиняват и мозъчен оток, който не засяга централната нервна система както при менингита, но протича със същата клинична картина. Не се различават. Единствен сигурен диагностичен критерий е изследването на ликвор, след като се направи лумбална пункция.

В много редки случаи могат да причинят увреждане на централната нервна система, най-често под формата на менингит. В изключително редки случаи могат да причинят менингоенцефалит. В кърмаческа и ранна детска възраст тези вируси могат да причинят много тежки заболявания, като миокардит, некротизиращ ентероколит и менингоенцефалит. Обикновено клиничната картина, която води до хоспитализация, е менингитът.

Защо се явяват през лятото?

Има ги през цялата година, но са сезонни заболявания с пик през пролетта и лятото.

Как се заразяваме?

Заразяването става изключително и само по фекално-орален път.

Ако пием вода, замърсена с фекалии, или хапнем храни, които са замърсени. Така ли?

Най-често с отходни води. Ако се къпем край брега, където се излива канална вода, или ако с подпочвената вода тя попадне в езеро или водоем. Всичко, което е замърсено с фекалии и попадне в устата, може да пренеса заразата. Спорно е дали заразата се пренася по въздушно-капков път. Няма категорични доказателства, че се пренася с пръски.

Има ли ваксина?

Ваксина няма. Профилактиката е неспецифична. Няма и противовирусни средства.