Алкохолна зависимост (алкохолна болест)

Лечение на алкохолната зависимост

Алкохолната зависимост представлява хронично заболяване и като такова тя не подлежи на лечение. He съществува възможност за медикаментозно повлияване (В никакъв случай да не се прави опит за прехвърляне на пристрастието към таблетна форма!). Обкръжаващите лица не трябва да толерират пристрастието на пациента към алкохола, тъй като в противен случай последните се превръщат в "алкохолици". Заболяването може да бъде доведено до състояние на затишие единствено чрез въздържание до края на живота.

• Контактна или мотивационна фаза: на болния бива обяснена ситуацията. Последният трябва да бъде мотивиран да възприеме своето заболяване и да е готов да се включи в лечението. Без наличието на предпоставки не е възможно лечение.
• Фаза на детоксикация: когато след началото на въздържанието се появят силно изразени явления на абстиненция със заплашващ живота делир, се налага стационарно лечение за срок от 1 до 2 седмици.
• Фаза на отвикването: осъществява се амбулаторно или стационарно, продължава няколко месеца. При това се цели алкохоликът да свикне да решава проблемите на ежедневието, без да употребява алкохол. Редовното (седмично) посещение на групи за самостоятелна помощ, например анонимни алкохолици, евентуално и включване на партньора.
• Фаза на последващите грижи: тя се разиграва в амбулаторни условия във всички сфери на живота и продължава години, често до края на живота. Важно е редовното посещение на групи за самостоятелна помощ. Отново се изграждат социални връзки. Провежда се трудова рехабилитация.

Прогноза

Без лечение продължителността на живота е ограничена и прогнозата е неблагоприятна. Около 15% от алкохолиците се самоубиват. При последователното оползотворяване на лечебните възможности в около 70% от случаите пациентите, които са готови да се лекуват, могат да бъдат рехабилитирани.