Болест на Крон (Crohn)

През 1761 г. Giovanni Morgagni описва възпаление на илеума с увеличени лимфни възли. През 1932 г. Crohn, Ginzberg и Oppenheimer наричат заболяването „терминален илеит“, наименование, което по-късно е заменено с термина „регионерен ентерит“. На настоящия етап заболяването е известно във всички страни като болест на Крон (Crohn).

Болестта на Крон представлява хронично трансмурално възпаление на която и да е част от стомашно-чревния тракт, често придружавано от екстраинтестинални промени. Болестта на Крон е хронично възпалително заболяване с вероятна автоимунна генеза, свързано с появата на язвени изменения на храносмилателния канал. Болестта на Крон може да засегне част от храносмилателната система, като се започне от устата и се стигне до ануса, особено често поразява терминалния илеум (крайната част от тънките черва). Възпалителният процес при болестта на Крон засяга както повърхностните, така и по-дълбоко разположените слоеве на стената най-често на тънките черва, при което се формират язвени изменения.

Епидемиология

Честотата на заболяването варира в различните страни и географски райони. Най-разпространено е в страните от Северозападна Европа и Северна Америка. Боледуват по-често хора от бялата раса. Двата пола са еднакво засегнати. Болестта може да засегне всяка възраст. Боледуват предимно младите хора на възраст 20 – 40 години. Нерядко се наблюдава втори пик на болестта след 50-годишна възраст.