Бронхиектазии

Лечение

• Хирургично лечение – средство на избор при едностранна локализация на бронхиектазиите (сегмент- или лобектомия)
• Консервативно лечение:
  • „Тоалет на бронхите“ – сутрешно изхрачване в колянно-лакътно положение (пo Quinck), дихателна гимнастика, позиционни и вибрационни масажи
  • Спиране на тютюнопушенето
  • Евент. бронхолитична терапия
  • Насочена антибактериална терапия след изготвяне на антибиограма

Цели на терапията:

• Подобряване клирънса на дихателните пътища
• Постигане облекчаване на симптомите (кашлица, експекторация, диспнея)
• Контролиране на ендобронхиалната инфекция
• Намаляване активността на възпалителния процес, водещ до прогресиране структурните увреждания на дихателните пътища

Най-добре е документирано лечението на бронхиектазиите, дължащи се на белодробната форма на муковисцидозата (кистичната фиброза). Поради това терапевтични методи, които са доказали своята ефективност при муковисцидоза, се прилагат и при другите форми на заболяването, ако няма специфични и доказано ефективни други подходи.

За повишаване клирънса на бронхиалните секрети се прилагат различни техники за дренаж (постурален дренаж, перкусия, механични устройства за положително експираторно налягане). Няма категорични клинични проучвания за оценка ефективността на бронходитаторната терапия с инхалаторни бързо- или дългодействащи бета2-адренергични рецепторни агонисти, антихолинергични средства, като ипратропиум (ipratropium), инхалаторни кортикостероиди, теофилин (theophylline) и левкотриенови антагонисти. Тъй като голяма част от пациентите с бронхиектазии имат ХОББ или бронхиална хиперреактивност и бронхиална обструкция, те често получават посочените лекарствени средства. Инхалаторният муколитик ердостеин (erdosteine), в комбинация с различни методи физиотерапия, може да доведе до увеличение на форсирания експираторен обем за 1 секунда средно с 200 ml. Рекомбинантната човешка дезоксирибонуклеаза (rhDNase, dornase alpha, pulmozyme) има негативен ефект върху ФЕО1 и вероятно не трябва да се прилага в клиничната практика при пациенти с бронхиектазии, които не се дължат на муковисцидоза. Причината за противоположния ефект на DNase при пациенти с муковисцидоза остава неясна. Въпреки липсата на достатъчно данни от проведени изследвания, инхалациите с хипертоничен разтвор на натриев хлорид (7%) и с манитол (mannitol) все по-често се прилагат в клиничната практика, тъй като подобряват хидратацията на мукуса в дихателните пътища и облекчават експекторацията.

При остра инфекция е необходимо да се проведе антибактериално лечение. Изборът на антибиотик зависи от установения микроорганизъм, като курс с продължителност 10 – 14 дни е достатъчен, за да се постигне ерадикация. Предпочитат се медикаменти, активни срещу Haemophilus influenzae и Staphylococcus aureus. При тежка инфекция, наскоро проведено лечение с антибиотици или муковисцидоза трябва да се прилагат антибиотици, активни срещу Pseudomonas aeruginosa: аминогликозиди, цефтазидим (ceftazidime), карбапенеми, флуорохинолони. Неантипсевдомонасни антибиотици, които могат да бъдат алтернативен избор за лечение на екзацербация, са макролидите, третата генерация цефалоспорини, бета-лактамите с бета-лактамазен инхибитор, като амоксицилин (amoxicillin) + клавуланова киселина. Обикновено продължителното лечение с антибактериални средства не се препоръчва, с изключение на терапията с макролиди (специално азитромицин (azithromycin)). Макролидите имат благоприятен ефект върху възпалението в бронхите, намаляват количеството на храчките, както и концентрацията на интерлевкин 8 (IL-8) и неутрофилите в засегнатите бронхи.

Хирургичното лечение е показано при наличие на локализирани кистозни бронхиектазии и симптоматика, която не се подобрява след медикаментозно лечение, както и при животозастрашаващи състояния, като неконтролирана хемоптиза или белодробен абсцес. Микробиологичното доказване на Pseudomonas aeruginosa и подлежаща ХОББ са неблагоприятни прогностични фактори при хирургичното лечение.

Няма достатъчно данни от клинични проучвания, но поради повишената честота на инфекции при лечение с модулатори на биологичния отговор тяхното приложение не се препоръчва при пациентите с бронхиектазии и рекурентни епизоди на пневмония и бронхит.

При пациентите с ревматоиден артрит трябва да се проведе изследване за наличие на бронхиектазии преди назначаването на терапия с биологични средства.