Холера

Резервоар на причинителя е човекът. Ендемичен район е делтата на река Ганг, а исторически са съществували 7 пандемии. През 1883 година по време на епидемията край Александрия Р. Кох изолира причинителя. През 1892 г. избухва епидемия в Хамбург с 8 600 смъртни случаи. Днес в Европа не съществува опасност от епидемия, тъй като са налице относително добри хигиенни условия. Сегашната пандемия Ел-Тор започва през 1961 г. в Целебес и през 1970 г. достига Африка. От 1991 г. са известни епидемии в Перу и Южна Америка.

За пътуващите в ендемичните райони опасността от инфекция е относително малка, тъй като холерата се появява предимно сред недохранени хора с други заболявания (болест на бедните).

Причинител на холерата

• Vibrio cholerae серотип 01 с 3 субсеротипа: Ogawa, Inaba, Hikojima и 2 биотипа: "cholerae" (класическите холерни вибриони) и "El Tor".
• Vibrio cholerae non 01 се появява през 1993 г. като нов причинител на холера.

Инфектиране

• Посредством замърсена питейна вода, морски плодове и хранителни продукти.

Инкубационен период: часове до дни.

Патогенеза

Ентеротоксинът активира аденилатциклазата - повишава се цАМФ - това довежда до хиперсекреция и хипермотилитет на тънките черва.