Синдром на дразнимото дебело черво

Синдромът на дразнимото черво (СДЧ) представлява нарушение в чревния мотилитет, което се характеризира с хронични рецидивиращи гастроинтестинални симптоми (промени в дефекацията, болки в корема и др.) при липса на органични причини. Синдромът на дразнимото черво не води до развитие на хронични възпалителни заболявания на червата или карцином, но значително влошава комфорта на живот на болните.

Епидемиология

Заболяването е широко разпространено в целия свят. Боледуват по-често жените. В Англия и САЩ синдромът на дразнимото черво засяга 14 – 24% от жените и 5 – 19% от мъжете. В около 50% от болните първата клинична изява на заболяването е на 30 – 50-годишна възраст.

Етиология и патогенеза

Причините за появата на заболяването са неясни.

Често началото на оплакванията се предшества от преживян стрес. Емоционалният стрес променя чревния мотолитет и предизвиква обостряне на симптоматиката. Въздействието само на този фактор обаче не е достатъчно за поява на симптомите, характерни за СДЧ. Психологическото състояние на болните със СДЧ не се различава от това на здравата популация. Въпреки това в 42 – 61% от болните се откриват психични проблеми, най-често депресия, страхова невроза и др.

Нерядко изявата на болестта се свързва с прекарана остра гастроинтестинална инфекция.

Често болните със СДЧ съобщават за непоносимост към храни – въглехидрати, мляко и др. На този етап не е доказана връзка между приема на определена храна и появата на симптомите на СДЧ.

Редица изследвания доказват, че симптомите при СДЧ се дължат на повишена висцерална чувствителност на болните на базата на промени в някои зони на мозъчната кора. Вероятно в патогенезата на заболяването участват редица физиологични, познавателни, поведенчески фактори, които играят различна роля във формирането на симптомите при отделните индивиди.