Синдром на дразнимото дебело черво

Лечение

Лечението на СДЧ изисква прилагането на медикаментозни средства и на някои психологически подходи.

Голяма част от болните свързват появата на симптомите с процеса на хранене, а не с типа храна. Когато не се налага, не се препоръчва спазване на строга диета. Болните трябва да се хранят бавно, без газирани напитки и изкуствени подсладители (сорбитол, фруктоза), да избягват мазна храна, фасул, алкохол, кофеин. Добавянето на фибри (Psyllium, Methylcellulose, Polycarbophil) към храната повлиява моториката при болни с констипация. Фибрите абсорбират водата, намаляват дехидратацията на фекалиите и нормализират консистенцията им. Приети с храната в доза 12 – 20 g, подобряват пасажа на дебелото черво. Започва се с по-малка доза двукратно (по 1 чаена лъжичка 2 пъти дневно). Постепенно, в продължение на няколко седмици, дозата се увеличава до максимално поносимото количество. Прилагат се следните препарати: Metamucil и Perdiem (съдържат Psyllium), Citrucel (Methylcellulose).

При немалък дял болни със СДЧ чрез методите на психотерапия (динамична терапия, хипноза, biofeedback-терапия) се постига намаляване на симптомите. Особено добър е ефектът при болните, чиито симптоми са провокирани или се обострят от стрес, както и при тези с влошено качеството на живот в резултат на болестта.

В лечението на СДЧ нерядко се прилагат гладкомускулните релаксанти. Те потискат контракциите на интестиналната гладка мускулатура, намаляват моторната активност на червата и така повлияват оплакванията.

При някои от болните със СДЧ и констипация добър ефект се постига с прокинетици. Cisapride в доза 3 по 10 mg/d повлиява диспептичните симптоми, когато се дължат на стомашна стаза и констипация.

Диаричните оплаквания, свързани със СДЧ, се повлияват от синтетични опиоиди: Diphenoxilate, Loperamid (Imodium), Codeine. Тяхното действие се медиира чрез периферните рецептори в стомашно-чревния тракт. Loperamid намалява диарията и абдоминалните болки при болните със СДЧ.

Ниски дози антидепресанти могат да бъдат ефикасни при редица соматични и висцерални болкови оплаквания. Най-често се прилагат трициклични антидепресанти (Amitriptiline 10 – 25 mg/d, Imipramine) и селективни серотонинови инхибитори (Fluoxetin, Sertraline, Paroxetine). Антидепресантите подобряват цикъла на съня и повлияват самочувствието. Добър ефект имат при болни с депресивни и страхови изживявания.

Прогноза

Установено че в 33 – 37% от случаите симптомите, свързани с СДЧ, намаляват постепенно и изчезват с времето. Независимо от това обаче честотата на заболяването в обществото за определен период от време остава относително постоянна.