Диабетна кетоацидоза

Диагноза и диференциална диагноза

Диагнозата на ДКА се основава на анамнестичните данни, клиничната картина и лабораторните изследвания. ДКА се приема при наличие на характерната клинична картина, хипергликемия (> 14 mmol/L) и ацидоза с pH < 7.3. При бременни жени и хронични алкохолици ДКА може да има и при липса на посочената граница за хипергликемия. Характерната за ДКА триада хипергликемия, кетонемия и ацидоза може да бъде представена и посредством акростиха ДКА:

• Диабетици със серумна глюкоза над 15 mmol/l,
• Кетонемия/Кетонурия (+++),
• Ацидоза (pH < 7.3, НСО₃< 15 mmol/L).

Характерните за ДКА признаци и симптоми също могат да се представят посредством акростиха ДКА:

Д: Делир, Диуреза, Дехидратация (3Д)

К: Кусмаулово дишане, Кетотичен дъх (2К) 

А: Абдоминална болка (1А) 

Обобщените клинико-лабораторни признаци и данни при ДКА са представени в Таблица 3.

Таблица 3 Клинико-лабораторни признаци и данни при ДКА

Метаболитната ацидоза при ДКА (pH < 7.3, НСО₃ < 15 mmol/L) се класифицира като ацидоза с голяма анионна разлика и е резултат от формирането на кетотела. Анионната разлика се изчислява по формулата:

Анионна разлика = Nа - (CL^- + HCO₃^-) = 18 ± 2 mEq/L.

ДКА трябва да се диференцира от голямата група състояния, водещи до развитие на метаболитна ацидоза (Таблица 4).

Таблица 4: Диференциална диагноза на ДКА със други състояния, предизвикващи метаболитна ацидоза

Алкохолната кетоза се характеризира с тежка, бързо прогресираща ацидоза при липса на хипергликемия, по-често дори с хипогликемия. Контингентът пациенти в тази група са хронични алкохолици. Алкохолната кетоза се проявява клинично при рязко намаляване на обичайните дневни дози на приеман алкохол. На фона на компенсаторна респираторна алкалоза, при тези пациенти често се наблюдава психомоторна възбуда и delirium tremens. Кетоацидозата на гладуващите се причинява от недостатъчен въглехидратен прием, често след подлагане на агресивни диети, особено при жени с анорексия.

При лабораторно изследване се установява нормо- или лека хипогликемия на фона на метаболитна ацидоза. В групата на метаболитните ацидози с голяма анионна разлика влизат още интоксикациите с цианиди, въглероден окис, паралдехид, желязо, изониазид, етиленгликол, метанол и ацетилсалицилова киселина, както и уремичната ацидоза, лактатната азидоза и ацидозата при напреднала бъбречна недостатъчност. Обикновено метаболитните ацидози с нормална анионна разлика се придружават от хиперхлоремия.