Дихателна недостатъчност

Определение за дихателна недостатъчност

При дихателна недостатъчност вследствие белодробни или извънбелодробни причини ефективността на дишането е намапена до такава степен , че се стига до кръвно-газови нарушения.

Различават се две форми на дихателна недостатъчност:

• Частична недостатъчност с хипоксемия
• Тотална недостатъчност с хипоксемия и задръжка на въглероден двуокис (хиперкапния) с метаболитна ацидоза

Етиология

• Белодробни причини: белодробни заболявания с различна генеза
• Извънбелодробните причини включват:
  • Нарушения в регулацията на дишането: например при апоплексия, отравяния, черепно-мозъчни травми
  • Увреждания на гръбначния мозък: например при полиомиелит, травматични увреди
  • Нервно-мускулни увреждания: при Myasthenia gravis, тетанус, ботулизъм, отравяния (с инхибитори на холинестеразата, кураре и др.)
  • Заболявания на гръдната стена или плеврата: например при фрактури на ребрата, пневмоторакс вследствие напрягане, голям плеврален излив
  • Обструкция на горните дихателни пътища: например при оток на глотиса, ларингеален спазъм, аспириране на чужди тела
  • Сърдечни причини: белодробен оток

Патогенеза

Белодробните заболявяния първоначално довеждат до частична дихателна недостатъчност (с хипоксемия). Докато вентилацията може да бъде повишавана в достатъчна степен, парциалното напрежение на въглеродния двуокис остава нормално или се понижава (вследствие хипервентилацията). При наличието на вентилаторна недостатъчност (вследствие изтощаване на дихателната мускулатура или извънбелодробни причини), напротив, винаги е налице тотапна дихателна недостатъчност (хипоксемия с хиперкапния).