Дисеминирана интравазална коагулация (ДИК-синдром)

Лечение

• Каузална терапия на основното заболяване – това е най-важното.
• Симптоматично лечение – в зависимост от стадия на ДИК-синдрома:
  • Субклинична фаза:
    • Heparin – осигурява профилактика на ДИК-синдрома и на тромбоемболичните усложнения. Доза: 500 IE/час i.v.; при склонност към кръвотечение – само 200 IE/час i.v.
  • Манифестен ДИК-синдром:
    • AT III-концентрат – целта е активността на AT III да се повиши до 80% от нормата; за това е необходимо в първите 24 часа да се внесат 3000 – 5000 IE AT III.
    • Евентуално допълнителен внос на пряснозамразена плазма (fresh-frozen plasma, FFP). Индикации: понижен фибриноген, понижено PT, повишено PTT. Дозировка: в началото, през първите 2 часа, внос на 500 ml прясна плазма, впоследствие евентуално на по-малки количества.

      N.B. Да не се дава Heparin!

  • Състояние след ДИК-синдром:
    • Heparin – дава се за потискане на реактивната свръхсъсирваемост (опасност от тромбоемболични усложнение). Дозировка: при стриктно съблюдаване на противопоказанията се препоръчва пълно хепаринизиране под контрол на РТТ (което трябва да бъде доведено до стойности ,1.5 до 2 пъти по-високи от нормата).
    • AT III – при нужда субституцията трябва да бъде продължена, ако активността на AT III e под 80% от нормата.

      N.B. Тъй като вторичната хиперфибринолиза е важна за разтварянето на фибриновите тромби (иначе съществува опасност от бъбречна недостатъчност!), употребата на антифибринолитици е противопоказана!

• Лечение на усложненията, например при остра бъбречна недостатъчност – диализа.