Хемолитични реакции при кръвопреливания

Хемолитичните реакции при кръвопреливане са  причинени от алоантитела (изоантитела)

Eтиология

1. Тежки хемолитични реакции от бърз тип най-често са резултат от неправилно преливана на АВО-несъвместима кръв при подменяне на кръвните банки.

2. Леки хемолитични реакиии при трансфузии могат да възникнат, когато приемателят е носител на ирегулярни антиеритроцитни антитела , които не притежават нито специфичност анти-А, нито анти-В. Посредством теста за търсене на антитела при определянето на кръвните групи могат да бъдат установени ирегулярни антитела.

Клинична картина

• Изпотяване, повишаване на температурата, втрисане
• Диспнея, тахипнея, понижаване на кръвното налягане
• Пруритус, уртикария, flush (почервеняване)
• Главоболие, болки в гърба 
• Гадене, повръщане, хемоглобинурия с червеникаво-кафеникава урина
• По-късно иктер

Лабораторни изследвания

• Свободен хемоглобин се открива в урината и плазмата (червено оцветяване!)
• Хаптоглобин - понижен, LDH и индиректният билирубин - повишени
• Hb, Er, Hct - недостатьчно повишаване или дори спадане след трансфузията

Усложнения

Шок, остра бъбречна недостатъчност, DIC-синдром

Диференциална диагноза

Нехемолитични реакции при трансфузии:

• Алергични реакции, причинени от Ат срещу HLA-антигени на левкоцитите или съставки на плазмата
• Септични реакции, причинени от замърсяване на кръвните продукти с бактерии или пирогени

Диагноза

Анамнеза - клинично протичане - серологична диагностика

Лечение

• Незабавно спиране на трансфузията, запазване на венозния път. Стерилно запечатване на банката и изпращането й заедно с кръвни проби на пациента (в EDTA или нативна кръв) за серологична диагностика (с протокола от кръвопреливането).
• Разпознаване и лечение на усложненията (Обемно заместване и вливане на разтвор на натриев бикарбонат като профилактика на острата бъбречна недостатъчност, антиалергично лечение, диализа при остра бъбречна недостатъчност и др.)

Профилактика

1. Правилното определяне на кръвните групи (ABO, Rhesus-Aг, Kell-Aг) и тестът за търсене на Ат (при положителен тест за Ат - диференциране на Ат) са задължителни.

2. Отпускане на кръвна консерва за трансфузия да става само при отрицателен резултат от кръстосаната проба (проба за поносимост);  Биологичният тест (проба за поносимост между серума на реципиента и еритроцитите на донора) е задължи-телен! Кръстосаният тест (проба за поносимост между серума на донора и еритроцитите на реципиента) е факултативен.

3. Да се провери дали данните от реципиента и банката съвпадат с резултатите от кръстосаната проба!

4. Коректно провеждане на теста за идентифициране на АВО-принадлежност при леглото на болния (Bedside-test)!

5. Да не се въвеждат никакви инжекции/инфузии заедно с трансфузията (освен изотоничен солеви разтвор).

6. Правилно съхраняване на трансфузионната система и кръвната консерва до момента на тяхното ползване.

7. При планови интервенции да се използва възможността за трансфузия на собствена кръв.