Хетеротопни нарушения в образуването на възбуждението

Пасивни хетеротопни нарушения

Те представляват заместително включване на по-ниско (от синусовия възел) разположени хетеротопни центрове на възбуждение в момент, когато импулсната честота на синусовия възел (в резултат на синусова брадикардия или арест на възела) прекрачи критичната граница или е нарушено по-нататъшното провеждане (синуатриален (SA), атриовентрикуларен (AV) блок). Когато бъде заместен само един отпадащ импулс, се говори за заместителни систоли. Когато синусовият ритъм отпадне за по-дълго време, то хетеротопните центрове на възбуждение поддържат заместителен ритъм:

• Вторични центрове на възбуждение в долните части на предсърдията и на AV-възела: нодален (възлов ритъм със заместителна честота около 40 - 50/мин. Важно!: Самият AV-възел не притежава клетки с автоматия. Такива се намират само в граничния на него предсърден регион, включително коронарния синус. Най-често заместителните ритми произхождат от вторичните центрове на автоматия, тъй като тяхната честота е по-висока от тази на третичните.
• Третични камерни центрове на възбуждение, поддържащи критична брадикардия от 20-30 удара/мин. се включват, когато синусовият ритъм отпадне или AV-провеждането се блокира.

Странстващ ритъм: преходно редуване на синусов и нодален заместителен ритъм. ЕКГ: налице са редуващи се изменения на PQ-интервала, формата на Р-вълната и на водещата честота. Причини: Преходно понижаване на синусовата честота под собствената честота на вторичните центрове на автоматия. Срещат се у здрави (вагусов тонус), съответно при дигиталисово лечение и сърдечни заболявания. Лечение: нe съществува.

Активни хетеротопни нарушения

Те възникват тогава, когато ектопичният импулс довежда до преждевременно възбуждение на сърцето - под формата на отделни хетеротопни възбуждения или на хетеротопен ритъм, чиято честота е по-висока от тази на синусовия възел.