Хроничен хепатит (обща характеристика)
Съдържание
Диагноза
Основава се на:
- Анамнезата и клиничното протичане
- Лабораторните резултати, вирусните маркери и авто-антителата
- Чернодробната морфология (ехографско изследване, евентуално КАТ, ЯМР, лапароскопия)
- Чернодробна хистология
Лечение
Общи мерки:
- Отстраняване на всички потенциални чернодробни нокси (алкохол, медикаменти)
- Щадящ режим по време на възпалителния тласък, евентуално постелен режим
Специални мерки:
При предизвикан от вируси хроничен хепатит В, С и D: Алфа-интерферон в продължение на 6 месеца. Противопоказания: автоимунен хепатит (наблюдава се влошаване на състоянието при внос на алфа-интерферон), декомпенсирана чернодробна цироза, имунна супресия и др. Странични действия: грипоподобни оплаквания, миалгии, депресии, левко- / тромбоцитопении, индуциране на автоимунни реакции и др.
Успешни резултати има при:
- Хроничен НВ в стадий на вирусна репликация - 50%
- Ххроничен НС - 25%
- Ххроничен HD: ограничени успешни резултати
Досега антивирусните препарати бяха неефективни и показаха множество странични действия. Стероидите и имуносупресорите възпрепятстват елиминирането на вируса и поради това са противопоказани.
Автоимунен ХАХ: Показана е имуносупресивна комбинирана терапия с кортикостероиди и азатиоприн. След настъпването на пълна ремисия лечението продължава с ниски дози най-малко още 2 години. След преустановяването му в 50% от случаите се стига до рецидиви - те налагат подновяване на терапията. Да се внимава за странични действия на азатиоприна и на кортикостероидите.
Покана
Ако сте медицински, здравен или сроден специалист и бихте желали да допринесете за подобряване качеството на тази публикация – да предложите свой собствен авторски текст, фотография или видео, или просто да ни посочите грешка от едно или друго естество, която може да сме допуснали при подготовката на материала, заповядайте!