Инфекция с вируса на варицела-зостер (Херпес зостер)

Варицелата представлява детско заболяване с висока контагиозност (90%), 90% от възрастните са носители на антитела срещу вируса. Причинител: вирусът на варицела-зостер (VZV).

Инфекциозност: Варицелата представлява силно заразна въздушко-капкова инфекция ("летяща инфекция") - 1 ден преди и до 1 седмица след появата на мехурчетата (везикулите) е налице възможност за заразяване на други хора.

Инкубационен период: 2 - 3 седмици, връх на заболяването между 2-та и 6-та година от живота, 90% от заболяванията настъпват преди 20-та година.

Kлинична картина

• Варицела (лещенка): Първа инфекция с VZV, при която се развива генерализиран везикуларен екзантем. Евентуално "rash" (преходен предекзантем), температура. В резултат на стъпаловидното протичане (розеоли - папули - мехурчета - крусти) се наблюдава полиморфна картина: "звездно небе", еднокамерни везикупи с тънка покривка, липсват цикатрикси, засягане на устната лигавица. Екзантемът е най-силно изразен в зоната на трупа, общото състояние е слабо увредено.
• Зостер: Реактивиране на VZV, който след прекарването на първичната инфекция остава да персистира в спиналните ганглии (латентна фаза). Зостерът се появява обикновено при по-възрастни хора, пo-рядко при пациенти с имунна слабост (злокачествени заболявания, левкози, болест на Ходжкин, СПИН, пациенти с цитостатично или имуносупресивно лечение). Обикновено инфекцията се ограничава върху един или няколко дерматома; евентуално са налице температура и силни болки в зоната на засегнатите участъци, инервирани от спиналните нерви (често се засягат междуребрените нерви, обикновено едностранно): преди, по време и след появата на везикулките. В мехурчетата може да се натрупа кръв (хеморагичен зостер), по правило се образуват белези.