Инсипиден (безвкусен) диабет

Определение за безвкусен (инсипиден) диабет

В резултат на недоимъка на антидиуретичен хормон (АДХ) е понижена способността на бъбреците да концентрират урината и се преустановява обратната резорбция на водата (централен Diabetes insipidus) или липсва повлияване на бъбреците от АДХ (бъбречен diabetes insipidus).

Етиология

• Централен diabetes insipidus (най-честата форма):
  • Идиопатичен (около 1/3 от случаите), някои форми се унаследяват доминантно. При някои случаи се наблюдават автоантитела, насочени срещу клетките, които произвеждат вазопресин.
  • Симптоматичен (около 2/3 от случаите):
    • Тумори на хипофизата или в близост до нея, метастази
    • Травми, неврохирургични операции
    • Рядко други причини (например саркоидоза, енцефалит, менингит)
• Бъбречен diabetes insipidus (нефрогенен безвкусен диабет) - рядко заболяване:
  • Много рядко е вроден (рецесивно унаследяване, свързано с Х-хромозомата)
  • Придобит при бъбречни заболявания (с тубулно увреждане - хипокалиемия, хиперкалциемия), медикаментозно индуцирано (литиев карбонат)

Патогенеза

Причината за централния diabetes insipidus e недостигът от антидиуретичен хормон (АДХ известен като адиуретин или аргинин-вазопресин). В резултат на това не е възможно зависещото от АДХ концентриране на урината в дисталните тубули и се стига до увеличено отделяне на разредена урина (полиурия) при едновременно наличие на невъзможност за концентриране на урината (астенурия). По пътя на осмотичната регулация се стига до принудителна полидипсия. Причината за нефрогенния diabetes insipidus e липсата на реакция от страна на дисталните тубули при действието на АДХ (дефект на рецепторите за АДХ).