Консервативно лечение на туморите

Органоспецифични странични действия

• Миелосупресия: важи за почти всички цитостатици. Най-силно реагира гранулопоезата; в низходяща последователност следват: тромбоцитопоезата, лимфопоезата (имуносупресивно действие на цитостатиците) и еритропоезата. Най-ниските стойности на гранулоцитите и тромбоцитите се наблюдават на около 14-ия ден след началото на цитостатичната терапия (навреме да бъде редуцирана дозата на цитостатиците или преустановен техният внос!). Гранулоцитопенията и имуносупресията правят пациентите чувствителни към инфекции и септични усложнения, от които трябва да бъдат предпазени (стерилни помещения, подържане на добра хигиена). При съмнение за инфекция да се провежда незабавна диагностика (кръвни култури и др.) и да се започне целенасочено прилагане на антибиотици, антимикотични средства, евентуално заместване с гранулоцити, евентуално гамаглобулин.

Възстановяването на костния мозък след високодозова лъче- и химиотерапия може да бъде ускорено чрез:

1. Внос на растежни хемопоетични фактори: GM-CSF и G-CSF (вижте статията "Цитокини")
2. Автоложна трансплантация на костно-мозъчни клетки или периферни стволови клетки, добити от пациента преди провеждането на миелосупресивната терапия.

• Stomatitis, Enterocolitis: важи за някои препарати, особено за Methotrexat. Мукокутанната токсичност се повишава значително при провеждането на облъчвания.
• Гадене, повръщане: често срещани общи странични явления
• Кардиотоксичност: Doxorubicin + Daunorubicin. Бива:
  • Остра (рядка) кардиотоксичност, която е непредвидима и не зависи от дозата
  • Хронична кардиотоксичност, която може да бъде предвидена и е в зависимост от дозата. Общата доза от 500 mg/m² телесна повърхност Doxorubicin не трябва да бъде превишавана! Предхождащи сърдечни заболявания, напредналата възраст и облъчването на медиастинума намаляват тази гранична стойност!
• Белодробна токсичност: Bleomycin, Busulfan и Methotrexat могат да предизвикат пулмонална Фиброза.
• Нефротоксичност: например Cisplatin може да причини тубулни бъбречни увреждания. Лечението с други потенциално нефротоксични субстанции (аминогликозиди, цефалоспорини) повишава риска от бъбречни увреждания. Cyclophosphamid и Ifosfamid могат да доведат до хеморагичен цистит и водна задръжка: профилактика се провежда чрез даване на Mesna (Uromifexan).
• Хепатотоксичност: например при терапия с антиметаболити
• Невротоксичност:
  • Централни нервни смущения след интратекална апликация на Methotrexat или Cytosinarabinosid
  • Полиневропатия и паралитичен илеус, предизвикани от растителните алкалоиди (особено Vincristin)
• Ототоксичност на Cisplatin
• Дерматологични странични действия:
  • Окапване на косата след приемане на различни цитостатици
  • Хиперкератози по местата, изложени на натиск като ръце, крака, при лечение с Bleomycin.
• Гонадна токсичност: азооспермия, фиброза на овариите, мутагенно и тератогенно действие.
• Други странични действия, например
  • Хиперурикемия (профилактика чрез прием на течности; евентуално даване на Allopurinol)
  • Температура (Bleomycin)
  • Тъканни некрози при паравенозно инжектиране (например Adriamicin, Daunomycin, Vinca-алкалоидите)

Клинични изследвания: за да бъде оценена стойността на даден нов цитостатик в сравнение с вече познатите, трябва да бъдат проведени контролни клинични проучвания в 3 фази:

• 1-ва фаза: определяне на максималната поносима доза
• 2-ра фаза: определяне на ефективността при различни тумори
• 3-та фаза: сравняване на ефективността с тази на другите цитостатици